— Той го обича и много иска да го задържи при себе си. Може ли да видя дъщеря ти, преди да говоря с него.
— Аз съм си-фан [136], а никой си-фан не крие жената или дъщеря си. Всеки може да разговаря с нея. Доведи го утре. Или пък аз да ви пратя покана?
— Изпрати, за да не заподозре нищо.
— Ще я получиш. И направи онова, което ти заповядах. Кианг-лу никога не се шегува в плановете си!
— Но ако той не иска?
— Тогава ще остане Конг-ни.
— Това последният начин ли е?
— Последният, ако не искаш да употребиш насилие.
— Насилие ли? В какво отношение?
— Не промениха ли някои хора решенията си в Лунг-кой-сианг [137]?
— Наистина. Но как да го заведем дотам?
— Нищо по-лесно от това. А после — гладът причинява страдания, а жаждата мъчи още повече. Отивам си!
С два скока той се намери отвъд оградата и после чух стъпките му да заглъхват. Фи остана неподвижен още известно време, а след това се отправи към задния вход на къщата си, където скоро чух лекото изскърцване на ключалката. Почаках още няколко минути и после прескочих отново през прозореца.
Търнърстайк ме беше чакал с нетърпение.
— Къде се бавите толкова време? Той вече си отиде!
— Знам.
— И го пуснахте!
— Това не е джиахурът.
— А кой тогава?
— Отгатнете!
— Да отгатвам ли? Дори и не ми идва наум, щом мога да го науча много по-лесно и бързо, ако вие ми го кажете веднага.
— Кианг-лу.
— Той… главатарят на речните пирати?
— Да.
— Мизерна работа, че и аз не бях там. Веднага щях да го уловя.
— Pshaw, и вие нямаше да сторите това! В една чужда страна, когато се намирате сред врагове и предатели, е по-добре да се действува с предпазливост, отколкото да се троши стена с глава.
— Врагове, предатели? Но с такива ние нямаме работа!
— О, все пак!
— Кой например?
— Всички.
— Обяснете ми!
— Аз трябва да се оженя за дъщерята на главния дракон, иначе…
— За неговата дъщеря? Чарли, на себе си ли сте?
— Напълно на себе си! И така, аз трябва да се оженя за нея, иначе двамата ще бъдем тикнати в едно място, което те наричат Лунг-кой-сианг и където ние трябва да стоим гладни и жадни.
— Какво значи тази дума?
— Павилион на драконовата пропаст.
— Хубав павилион! Но защо трябва да се ожените за нея?
— И аз не зная, но сигурно ще науча. Чух само, че Конг-ни е щял да бъде принуден да вземе момичето за жена. Но по някакви причини той няма желание и поставя мен като свой заместник.
— Zovnds!
— Не мога да му се сърдя сериозно, макар че той постъпва малко предателски спрямо мен. Не вярвам, че наистина ми мисли злото. Трябва да има причина, която принуждава Кианг-лу да се сроди с Фи и той трябва да има в ръцете си сила, за да направи това. Освен това Конг-ни навярно има причини да се противи на това сродяване и да посочва точно мен за свой заместник.
— Не ми се иска да си блъскам главата с този въпрос. Какво смятате да правите?
— Засега ще чакам, за да видя как ще започнат преговорите с мен.
— Хубаво. Тогава и аз ще чакам с вас.
— Разбира се. Освен това утре ще бъдем повикани при Кианг-лу.
— Наистина ли? Радвам се! Великолепно е така да се опознават страните и хората.
— Нали? Понякога има и по мъничко опасност, но не бива да се плашим от нея. А сега нека си починем и да не се грижим за утрешния ден. Лека нощ. Лека нощ, Куанг-фу Тър-нинг-стай-кинг!
— Лека нощ, сър Куанг-фу-Куанг-фо-Куанг-мо-ло!
Щом влязох в стаята си, изгасих свещите и легнах да спя. И чудно: днес, когато вече съзнателно отивах срещу известна опасност, спах отлично и без да сънувам нищо, а когато на сутринта се събудих, капитанът тъкмо влизаше при мен.
— Събуждайте се, стари приятелю! Нашият домакин тъкмо беше пратил човек, за да запита дали сте вече бодър. Трябва да си изпием утринния чай.
— Идвам веднага!
— Well, тогава ще почакам тук.
Няколко минути по-късно влязохме в трапезарията, където намерихме Конг-ни и баща му.
Имаше само чай с куамиени [138], което Фи извини с обстоятелството, че бил поканен и трябвало да вземе и нас.
— При кого? — запитах аз.
— При един мой могъщ и влиятелен приятел с червено коралово копче. Той също е участвувал в оценяването на трудовете ти и ти му дължиш благодарност, защото най-много чрез него ми беше възможно, за да действувам и да мога да ти връча сега това.