— Тогава разрешете ми да ви водя.
— Позволи ми преди това да ти кажа, че това е моят приятел Тър-нинг-стай-кинг-куанг-фу!
Капитанът забеляза, че го представям. Той опря върха на чадъра в гърдите ми и като поздрави по войнишки с два пръста на дясната си ръка, каза:
— А аз щенг винг представянг моянг старинг приятелинг мистър Кунг-ки-фунг-ки-лунг-кимунг-ки!
Си-фанът не го разбра, а Конг-ни успя да запази сериозното изражение на лицето си. После бяхме заведени в гостната стая, където Фи седеше между едно младо момиче и един друг гостенин.
Момичето беше високо и стройно и ако се гледаше китайския тип, имаше доста приятни, но тъжни черти, а краката му не бяха обезобразени от стягане, което сигурно се дължеше на обстоятелството, че беше дъщеря на монголец.
Другият гостенин беше… нашият джиахур, но при появата ни той с нищо не показа, че вече ни е виждал.
И тримата се изправиха, за да ни поздравят. Бяха споменати имената ни. Момичето се казваше Киунг, монголска дума, която означава «Богатата» и бива употребявана и от китайците в същия смисъл. На джиахура беше дадено името Лактойл.
Сервира ни самата Киунг. Поднесен ни беше сладък черен чай, предшествуван от тънки парченца пан-тан [142], но не толкова просто изпечени, както във високите части на Монголия. После си-фанът ни покани да разгледаме двора и градината му.
Градината далеч не беше толкова голяма, както тази на Фи, но всяко ъгълче беше използувано с умение, за да се създаде рай според китайските схващания.
По отношение на къщата, дворът беше извънредно просторен, което ме учуди, защото в Китай не обичат да отглеждат домашни животни. Но това скоро ми беше обяснено, защото си-фан отвори една вратичка, която водеше… в обор, и това възбуди още повече любопитството ми.
В Китай се намират най-лошите коне на света и аз бях любопитен какво щеше да ни покаже пиратът. Конярят изведе два оседлани вече коня. Те принадлежаха към онази дребна и гривеста монголска раса, която въпреки незначителния си вид, е извънредно силна и издръжлива и затова се цени много, но за съжаление много бързо се изражда при по-добър климат.
— Можете ли да яздите, Тър-нинг-стай-кинг-кианг-фу? — Си-фан запита капитана.
— Какво иска? — обърна се Фрик към мене.
— Пита дали можете да яздите.
— All devils, разбира се, че мога да се справя с такива малки животинки.
— Все пак бих искал да ви предупредя!
— Pshaw! Вие знаете много добре, че не обичам да имам такъв добитък под себе си, защото е все едно да се носиш по света върху вулкан, но ще укротя тези болонезки кученца. Кажете му «да».
Изпълних желанието му.
— Желае ли да опита един от конете?
Преведох този въпрос и Търнърстайк веднага се качи. Той представляваше необикновена гледка с китайското си облекло, плитката, чадъра, който не беше оставил, и ветрилото. След като се намести, капитанът обиколи доста предпазливо и бавно два пъти двора и след това слезе.
— Е, добре ли извърших работата си?
— Много добре — похвалих го аз.
Останалите бяха твърде учтиви и също го похвалиха. После обаче си-фан и джиахурът възседнаха конете и показаха монголското си изкуство така, че от конете се вдигаше пара. Домакинът ни слезе точно пред мен.
— Както чух, ти си обиколил целия свят. Кажи, кой народ има най-добрите ездачи?
— Си-фаните — отговорих спокойно, макар да не мислех така.
— Знаех това — каза той с гордост. — Никой си-фан не може да бъде надминат. Искаш ли да се качиш и ти?
— Конете ти са много слаби. Те не могат да ме носят и няма да мръднат с мен от мястото си.
Той се изсмя.
— Не съм ли аз по-тежък от теб? Опитай се!
Поставих ръка на седлото и скочих леко на него. Онзи, който е свикнал да укротява диви мустанги само с краката си, може да се състезава много добре с един монголец. Но аз седнах тежко и притиснах коленете си. Конят беше вече изтощен. Той пръхтеше задъхан, изправи се на задните си крака и зарита с тях. Съпротивлява се около пет минути, но не мръдна от мястото си и най-накрая се строполи под мен.
— Виждаш ли, че не може да ме носи? Ти си по-добър ездач от мен, но аз съм по-тежък от теб.
Като монголец, той беше страстен ездач. Очите му блеснаха.
— Ще ти покажа един кон, за който няма да бъдеш тежък. Доставиха ми го отвъд планините; но никой човек не бива да го въз-сяда. Той хвърли мен и всички онези, които се опитаха.
— Покажи ми го!
— Нека най-напред всички отстъпят встрани! Но ако ти се случи нещастие, аз нямам вина!