Съгласих се с кимване. Отстъпихме зад портата, за да бъдем закрити. Конярят отвори втора врата и веднага отскочи зад нея. Навън се втурна великолепен вран кон, черен като дявол. Познах веднага, че беше от най-добрата кашгаранска раса. Очите му горяха. Ноздрите му като че изпускаха огън. Бих дал за него и най-добрия мустанг.
— Остави го да се налудува и тогава ще можещ да се качиш, но веднага ще бъдеш хвърлен — каза си-фанът.
— А ако въпреки това остана на него? Ако той не се възпротиви да ме носи?
— Тогава ще бъде твой!
— В такъв случай той още отсега е моя собственост.
Пристъпих в двора.
— Стой, почакай! Опасността е много голяма! — предупреди ме той.
Не обърнах внимание на вика му, а свалих скъпата си връхна дреха и я свих като покривка. Жребецът профуча няколко пъти край мен, като всеки път хвърляше къч със задните си крака и се опитваше да ме ритне. Когато се приближи отново, хвърлих дрехата си върху главата му. Той направи още няколко скока и после спря, за да отхвърли плата. Веднага сграбчих с лявата си ръка гривата му и пъхнах показалеца и средния пръст на дясната дълбоко в ноздрите му. Той поиска да се изправи на задни крака, но аз го задържах. Иначе би трябвало да си разкъса ноздрите. Блъснах главата му нагоре и направих крачка назад. Едно разтърсване и той лежеше на задните си крака. Второ му помогна да стане. С трето го повалих отново.
Трудна и сериозна беше тази борба, но аз имах преимуществото, че държах животното за ноздрите, хватка, която го предаваше в ръцете ми. От коня се вдигаше пара, а и аз се бях изпотил здравата. Най-после той престана да се съпротивлява, затрепери с цялото си тяло и изпъшка. Тогава погалих главата, гърдите и предните крака, като му говорех със силен глас. След това се метнах на гърба му. Той поиска да се изправи на задни крака, но един остър вик беше достатъчен да го задържи на мястото му. После той се подчини на натиска на коленете ми и тръгна с бавни крачки още треперещ през двора.
Слязох и заявих със смях:
— Мори-мори е мой!
— Нима ти познаваш тази раса? — запита собственикът изненадан.
— Аз съм ездач.
— Да, наистина, виждам! Но той още не е твой.
— Защо?
— Казах, че ще бъде твой, но кога — още не е определено.
— Тогава определи!
— Фи ще говори с теб за това!
Успокоих се, защото знаех, че великолепното животно така или иначе ще стане моя собственост.
— Гръм и мълния, какво представление беше това! — каза капитанът. — Вие си спечелихте по дяволски начин уважението на тези хора. Видях ги само как се пулеха през време на историята.
— Сега конят слуша мен, но не би търпял никого другиго.
Взех юзда и я доставих на главата на животното, като същевременно го галех и му говорех нежно. После го отведох в обора, вързах го и му дадох овес в яслата. Сега вече знаех, че той ще ми се подчинява, и същевременно огледах добре заключалката на вратата. Тя се отваряше лесно, а също такава беше вратата на другия обор и на портата, която водеше навън.
Разгледахме и жилището, което според китайските схващания беше построено много практично и мебелирано много богато. При този случай се погрижиха да ме оставят сам с Куинг в една стая. Видях, че тя беше осведомена за намеренията на баща си.
— Можеш ли да ходиш свободно, където пожелаеш, и да се виждаш с мъже? — запитах я аз.
— Да.
— Също и в града ли?
— Да, защото аз не съм китайка.
— Имаш ли някой познат, когото обичаш?
Тя замълча.
— Кажи ми, за да бъдеш щастлива.
— Баща ми не позволява!
— Кой е той?
— Синът на нашия пао-чинг [143].
— Той ще стане твой мъж, защото аз няма да ви разделя. Имаш ли още майка?
Очите й веднага се насълзиха.
— Не.
— Откога е починала?
— Тя не е мъртва. Само е изчезнала. Тя стана киао-ю [144], а баща ми не искаше да позволи това. Тогава тя избяга.
Ужасно! Значи този изрод беше затворил собствената си жена в Лунг-кой-сианг, за да я умори от глад. Не биваше да казвам това на нещастното момиче.
— Ти ще я видиш пак. Богът на християните е могъщ. Той ще помогне и на нея, и на теб.
— Видях колко силен и могъщ си ти, затова и твоят бог ще бъде по-могъщ от Фо и Буда. Ако той върне майка ми, и аз ще му служа. Ще кажеш ли на баща ми, че не ме искаш за жена?
— Да. Ти не знаеш защо не искам да имам работа с него, но аз зная, а той също.
— Да, зная! — прозвуча глас зад мене.
Кианг-лу ни беше подслушвал и сега застана между мен и момичето.
— Днес ти си разпитвал за Лунг-кой-сианг?