— Ако тръгнем срещу Аркоун, няма да можем да използваме колесниците в тези долини — каза Мемнон. — Ще се наложи да използваме пехотата. Как смяташ, твоите шилуки биха ли се изправили срещу етиопците, господарю Танус? — Той все още се обръщаше към Танус официално. Явно не бе научил, че той е истинският му баща.
Когато завършихме плана си, приятелят ми бе възбуден и готов да рискува и да ни помогне да убедим царица Лострис.
Господарката бе разбрала това, което Танус никога не би се досетил. Колесниците и конете бяха жизненоважни за нашето завръщане в Египет. Показах им жребеца, подарен ми от Престер Бени-Джон, и изтъкнах пред господарката качествата на породата му.
— Погледни ноздрите му, Ваше Величество. Виж силните му гърди и как потръпват мускулите му. Хиксоските коне не могат да се сравняват с него.
Сетне й напомних за клетвата й пред мъртвия фараон.
— Престер Бени-Джон е готов да ти отстъпи долината, в която строим гробницата. Неговите бойци ще я охраняват срещу крадци. Той е наложил табу върху това място, а етиопците са суеверни хора. Ще спазват забраната дори и след завръщането ни в Тива.
Предупредих Мемнон да премълчи, че една от причините, поради която искаше да се включи в похода, бе любовта му към Масара. Това щеше да ни навреди. Всяка майка е малко ревнива; едва ли би се зарадвала, ако синът й принадлежи на друга по-млада жена.
Никоя жена, било тя и царица, не можеше да устои на лукавството ни. Царица Лострис даде своето съгласие за експедицията към Адбар Сегед.
Оставихме каруците и колесниците в долината на гробницата и се отправихме пеша към планината. Престер Бени-Джон бе изпратил стотина от най-благонадеждните си мъже за водачи.
Танус бе подбрал цяла дивизия от диви и кръвожадни шилуки и им бе обещал богата плячка. Всеки от черните езичници носеше на гърба си навито на руло наметало от кожа на чакал, защото помнехме студения вятър в планините.
За подкрепление бяхме взели три отряда египетски стрелци, предвождани от Кратас. Този стар грубиян се бе присъединил към обществото на благородниците по време на моето отсъствие. Беше се подготвил за истинска битка. Той и войниците му бяха въоръжени с новия извит лък, който изпращаше стрелите на двеста крачки по-далеч от етиопските дълги лъкове. Мемнон бе подбрал малка група от бойци и мечоносци. Естествено Ремрем бе един от тях, придружен от господарите Акер и Астес. Аз също бях включен в специалния отряд. Не поради военните ми способности, а защото единствен бях влизал в крепостта на Адбар Сегед.
Хюи също искаше да дойде с нас и ми предложи всичко, с което би могъл да ме подкупи. Накрая се поддадох главно защото се нуждаех от опита му, докато подбираме обещаните от Престер Бени-Джон коне.
Втълпих на Танус и принца колко е важно да се придвижваме бързо не само за да изненадаме врага, но и поради дъждовете в планините. По времето на пребиването ми в Адбар Сегед бях изучил сезоните. Ако дъждът ни застигнеше в долините, можеше да се окаже по-опасен и от етиопците.
Напредвахме бързо и за по-малко от месец стигнахме до Амба Камара. Нашата колона лъкатушеше през проходите като дълга смъртоносна кобра. Бронзовите остриета на копията на шилуките блестяха на слънцето като люспи на змей. Никой не ни се противопостави. Селищата, през които преминахме, бяха пусти. Жителите бяха избягали заедно със стадата си. С всеки изминат ден черните облаци все повече се струпваха над планинските върхове, но дъждът се бавеше и бродовете на реките бяха открити.
Двадесет и пет дни след потеглянето ни пристигнахме в долината под масива на Амба Камара. Пред нас към висините лъкатушеше тесен път.
От моите предишни пътувания из планината бях научил къде са разположени укрепленията на Аркоун и посочих на Танус каменните им стени, над които се подаваха рошавите глави на защитниците им.
— Слабото място на каменната лавина е, че може да се използва само веднъж, а моите шилуки са достатъчно бързи, за да избегнат нападащ бивол — замислен отвърна той.
Той ги изпрати нагоре на малки групи и когато защитниците измъкнаха подпорите изпод струпаните камъни и ги пуснаха надолу по тесния път, тези дългокраки копиеносци побягнаха с пъргавината на планински кози. След като свличащите се камъни отминаха, те отново се втурнаха право нагоре. Скачайки от камък на камък и виейки по такъв ужасен начин, че ме полазиха тръпки, те подгониха бранителите нагоре по хребета.