Тялото на гълъба падна в краката ми, капчици топла кръв изпръскаха сандалите ми. Това бе знак от бога. Знак, че ще закриля и покровителства детето принц. И освен това бе поръчение за мен. Богът го поверяваше на моите грижи.
Взех мъртвия гълъб и го вдигнах към небето.
— С радост приемам доверието ти, о, Хорас. През всички дни на живота си ще съм ти верен.
Соколът отново издаде див крясък и отлетя бързо над водите на Нил към западните полета на рая, където живеят боговете.
Отскубнах едно перо от гълъба. По-късно го поставих под постелята на принца за късмет.
Фараонът бе безкрайно горд и радостен. Той обяви в чест на сина си всенародни празници. Цяла нощ населението на Горен Египет пя и танцува по улиците. Ядоха и пиха вино, което фараонът се бе погрижил да има в изобилие, и благославяха принц Мемнон при всяка изпита чаша. Фактът, че е син на господарката Лострис, която толкова обичаха, правеше празника още по-весел.
Господарката бе толкова млада и гъвкава, че се възстанови за дни и се появи с детето пред двора на Египет. Седнала на малкия трон под този на царя, тя изобразяваше прекрасна картина на майчинство. Когато отвори робата си и повдигна натежалата си от мляко гърда и даде на детето да суче пред целия двор, всички я приветстваха така бурно, ме стреснаха детето. То изплю зърното и изрева с почервеняло лице толкова ядосано, че народът веднага го обикна.
— Истински лъв — заявиха те. — В жилите му тече кръвта на царе и воини.
Когато принцът се укроти и отново започна да суче, фараонът стана и се обърна към нас, неговите поданици.
— Признавам това дете за мой потомък и приемник. Той е първородният ми син и ще бъде фараон след мен. Пред вас, благородници и поданици, приветствам принц Мемнон.
Одобрителните възклицания не спираха, никой не искаше да замълчи, за да не се усъмнят във верността му.
Аз стоях при другите слуги и роби от царския дом в една от горните галерии, които гледаха към залата. Можех да виждам високата фигура на господаря Танус, който стоеше заедно с Нембет и останалите командири в третата редица под трона. Въпреки че аплодираше с останалите, той бе мрачен. Синът му бе признат от друг и той не можеше да му попречи. Дори аз, който го познавах и разбирах толкова добре, можех само да предполагам как страда.
Когато накрая всички отново млъкнаха, фараонът продължи:
— Поздравявам също така господарката Лострис, майката на принца. Всички знаете, че тя сега седи най-близо до трона ми. От този ден нататък я провъзгласявам за главна съпруга на фараона. Отсега нататък ще бъде наричана царица Лострис, като се нарежда по ранг и превъзходство след царя и принца. Освен това до пълнолетието на принца царица Лострис ще действа като мой регент и когато съм неспособен да управлявам, тя ще стои намело на нацията вместо мен.
Не мисля, ме имаше човек в Горното царство, който да не обича господарката, освен може би някои от царските жени, които не бяха успели да дарят фараона с мъжки наследник и които сега намираха, че са изместени от нея. Всички останали изразяваха любовта си с възторжените викове, с които посрещнаха това решение.
В края на церемонията по обявяването на наследника на фараона царското семейство напусна залата. В основния двор на двореца той се качи на царската шейна, царица Лострис седна до него с принца в ръце и теглени от бели волове, те бяха закарани по Алеята на овните до Храма на Озирис, за да направят жертвоприношение на бога. Двете страни на свещения път бяха изпълнени с граждани на Тива, които с викове изразяваха предаността си към царя и любовта си към царицата и новородения принц.
Същата вечер, докато прислужвах на нея и детето, тя ми прошепна:
— Ох, Таита, видя ли Танус в тълпата? Какъв ден на радост и мъка! Щях да заплача за любимия си. Толкова смел и силен, той трябваше да наблюдава и слуша как синът му бе отнет от друг. Искаше ми се да скоча и да изкрещя: „Той е син на Танус, господаря Хараб, и аз ги обичам и двамата.“
— Радвам се за всички нас, Ваше Величество, че поне този път успя да удържиш своеволния си език.
Тя се изсмя.
— Толкова е странно да ме наричаш така — Ваше Величество, — това ме кара да се чувствам измамница. — Тя премести принца от едната на другата си гърда и при движението той изпусна от двата края на мекото си телце струя въздух, който по сила бе наистина царствен.