Роджър Зелазни
Рецитал
Струва ми се, че, за да поддържа у себе си положителната нагласа спрямо разказните форми, всеки трябва от време на време да пофлиртува с акта на разказване. Вижте докъде докара това Джойс, Пирандело, Кафка и „всичките онези момчета“. Моята амбиция в тази насока, обаче, е значително по-скромна. Ето защо, това е един много къс разказ.
Жената пее. Използва микрофон, нещо, което не и бе необходимо когато беше по-млада. Гласът й все още е много добър, но няма нищо общо с това, което изтръгваше овациите в Метрополитен. Облечена е в синя рокля с дълги ръкави, прикриващи някои старчески деформации по горните части на ръцете. Пред нея има малка масичка с кана вода и чаша. След като привършва изпълнението си следват бурни аплодисменти. Тя се усмихва и изрича два пъти „Благодаря ви“, покашля се, опипва скришом с ръце, намира каната и чашата и внимателно си налива.
Нека я наречем Мери. Все още не я познавам достатъчно и това име просто е първото, коми хрумва. Аз съм Роджър З. и правя всичко това на прима виста, вместо по стандартния постепенен и подреден начин. Това става така, защото искам да наблюдавам действието и да откривам нещата едновременно с възникването им.
И така, Мери е персонаж, а това е разказ, и аз знам, че тя е на предела на силите си и се чувства доста зле. Сега се опитвам да погледна чрез нейните очи и откривам, че не мога. Досещам се, че вероятно е сляпа и, че е възможно залата, в която пее да е празна.
Защо? И какво й е на очите?
Смятам, че очното й заболяване е ретроневрит на очната ябълка, от който ще се възстанови след, може би, няколко седмици или няколко дни. Като изключим това, че дотогава вероятно ще е мъртва. Сега виждам, че заболяването е страничен симптом на един далеч по-комплексен склеротичен синдром, който е поработил добре върху й през последните две години. Всъщност, тя има късмет, че изобщо може да пее толкова добре. Забелязвам, че се подпира — възможно най-дискретно — на масичката, докато пие вода.
Дотук всичко възниква бързо, заедно с погледът към залата. Разбира ли тя, че пее на празна зала и че всички звуци откъм публиката са на запис? Работата е нагласена и я мами човек, който я е обичал и желае да й подари тази специална вечер, преди тя да потъне в дълбокия кладенец без вода и без дъно.
Кой? Питам.
Мъж, предполагам. Още не го виждам ясно, той е отзад в полутъмната кабина на тонрежисьорите и сега увеличава звука, за да го намали след малко. Също така, той записва цялата програма. Усмихва ли се? Още не знам. Може би.
Той я бе обичал преди много години, когато тя бе блестяща и нова за света и изгря изведнъж, и току-що бе започнала възхода си към славата. Използвам миналото време на основния глагол, просто за да не сбъркам в това отношение.
А тя обичала ли го е? Не мисля. Била ли е жестока? Малко, може би. От негова гледна точка, да; от нейна, не чак толкова. Не виждам достатъчно ясно, за да дам оценка на всичките обстоятелства, довели до раздялата им. Но това не е толкова важно. Фактите, както са дадени, трябва да са достатъчни.
Залата отново е притихнала. Тя се покланя, усмихва се и обявява следващото си изпълнение. След като започва да пее, мъжът — нека го наречем Джон — се обляга в креслото си, притваря леко очи и слуша. Той, разбира се, си припомня.
Естествено, беше подчинил живота си на нейната кариера. Имаше моменти, когато я мразеше, нея и ярките й и парвенюшки любовници. Той самият никога не бе ярък. Сега всички други я бяха изоставили. Тя е ужасно самотна в целия свят и е извън полезрението на света от доста време. Беше също така почти фалирала, когато получи тази покана да пее. Това доста я изненада. Но дори и фалирала, не толкова парите я накараха да приеме предложението, колкото последната възможност да отново да чуе аплодисменти.
Сега тя се бори доблестно. Точно тази песен я безпокои. Наближава пасаж, на който гласът й може да се пречупи. Тя го включи в програмата от чиста суета. Когато стига до пасажа, Джон се навежда. Осъзнал е колко ще й е труден — защото той е познавач, което обяснява как и защо я срещна за първи път. Ръката му се протяга и застива на един превключвател.
Той не е богат. Практически се е разорил, наемайки тази зала, плащайки нейния хонорар, угаждайки на всичките й дребни глезотии: камериерка в гримьорната, лимузина с шофьор, възторжен театрален директор, шумен сценичен екип — всички тези хора са актьори. Въпросните напуснаха залата, когато представлението й започна. Сега в сградата са само те двамата, и и двамата се чудят какво ще стане, когато тя стигне до съдбоносния пасаж.
Не съм много сигурен как Айзък Динесен би се справил с това, понеже пред вътрешния ми взор неизменно застава опустошеното й лице, но сега разбирам къде е коренът на всичко. Превключвателят, виждам сега, ще задейства специален запис на освирквания и дюдюкания. Той вече бе зареден и нагласен, когато употребих миналото време на глагола. Възможно е, все пак, по-скоро омразата, отколкото любовта да е била причина за това прескъпо частно представление. Да. Джон отдавна знаеше за суетността на Мери и затова избра да й отмъсти по този начин — нещо, което ще я засегне там, където е най-уязвима.