— Да, разбирам — добави Маншон. — Не само те имат нужда от теб. На теб тия разходки в картините силно ти липсват. А в този град вехнеш като отскубан плевел.
— Точно така — потвърди тя след известна пауза. А Мъхеста Брада се наведе към Полу-Обувка и зашептя:
— Тъй като отскубаният плевел е по-често срещан от други отскубнати растения, Маншон взе че го постави в сравнението си. Въпреки това за мен той си остава човек с добра съвест. Но ако аз не оценявах простичката му мисъл, а изисквах от него особени ораторски способности, бих го нарекъл „недодялан“. — Мъхеста Брада погледна с окото си Полу-Обувка твърде лукаво и с голяма доза укор. А Полу-Обувка цяла минута гледа замислен това око, накрая лицето му започна да червенее и той извика ядосан:
— Значи си спомняш как ме удари, щом помниш това! — ококори се Полу-Обувка. Мъхеста Брада се стресна от вика му, а от думите се смути много повече. Нищо не каза, а извъртя стола си към телевизора, в който се загледа.
Молекула и Маншон приказваха нещо за картини, а Полу-Обувка гледаше към капките и не можеше да разбере откъде се бе взела тази страст у Маншон към изкуството. Не се бе минал и час, когато Мъхеста Брада започна да върти глава към входа на подземието и присвиваше клепачи да може да види нещо.
— Бъдете нащрек! — прошепна той на останалите — Някакви подозрителни типове се появиха и гледат насам към масите.
Другите извърнаха глави и се загледаха в новодошлите. После се наместиха отново по местата си и отпиха последователно от чашата. А Маншон, без да забележи вълненията в погледа на Полу-Обувка, започна да умува:
— Някой от вас чувал ли е нещо за асоциацията РАТО? — усмихна се несигурно Маншон. Другите останаха умълчани. Той продължи: — По последни данни голяма част от лекуващите се в испанската комуна са от дупнишкия нарко-контингент. Дори Стефчо Херото след затвора е решил да посети това приятно местенце. Може би сега вече дупнишките общинари ще си отдъхнат относно въпроса за изчезващите капаци на шахти по улиците. Чух и за една нимфоманка от съседното село Бистрица, която идвала в града с велосипеда си и ощастливявала доста несретници, но заради този клапанар Херото е престанала, защото той взел, че й откраднал велосипеда. Продал го за жълти стотинки, глупецът!
— Маншон! — обърна се към него изнервен Полу-Обувка. — Видя ли добре новодошлите?
— Те още стоят на входа и гледат на вси страни. А Панайот така се държи, като че абсолютно никой няма там. Само гледа мрачно към телевизора.
— Остави Панайот! — махна с ръка Полу-Обувка. — Виж този отпред! Какъв катинар има на гърдите си! А синджира може би го е присвоил от някой заспал вол.
— Да, така е! — прошепна Молекула и изведнъж стана сериозна.
— Ами този с черния потник… — продължи Полу-Обувка.
— Той е бял — поправи го Маншон.
— Както и да е! — кимна Полу-Обувка. — Нещо в него не ви ли е познато? — Другите се спогледаха, а Полу-Обувка продължи: — Същите джапанки като тези по телевизията. Ей сега да можехме да видим подметките им, обзалагам се, че там щях да прочета познатото ни вече лого: „Ако можеш да четеш това, то ти, човече, си Бен Джонсън!“.
Другите кимаха утвърдително, а вълнението им нарастваше като лавина.
— То вече е ясно, че тез двамата са Буги Б и Георги К — подчерта Маншон. — Но кои са тези зад тях четири горки същества?
След минута взиране Мъхеста Брада прошепна:
— Трябва да са членовете на великата Блек Метъл банда Къдрава Заря. — Мъхеста Брада се обърна към Молекула и прошепна: — Нито мастилото ми е отишло на вятъра, нито момчетата са толкова несериозни, както се носеха слухове.
— По-добре да ги посрещнем. — предложи Молекула и двамата се отправиха към безмълвната тълпа на входа.
Полу-Обувка гледа нататък още десет минути, а като се обърна каза към Маншон:
— Напук на целия снимков материал за членовете на Къдрава Заря, който някога съм виждал, те така са се изменили, че и майките им трудно биха ги познали!
— Не забравяй, че животът им минава предимно в Дупница, а това бреме би натежало дори на Атлас, който подпира цялото небе — забеляза Маншон.
— Но… — Полу-Обувка продължи все едно, че е оскърбен от нещо — те изглеждат като най-обикновени… — Полу-Обувка млъкна и отпи от чашата.
— Селяци — продължи мисълта му шепнешком Маншон и също отпи.