Полу-Обувка не се сдържа, изправи се и отиде към насъбралите се, които Молекула чевръсто насочи из тъмните глъбини на помещението. Мъхеста Брада бе останал на бара и гледаше към тях със смесица от удивление и почитание. Изпърво с Полу-Обувка отправиха погледи към барабаниста на Къдрава Заря, който постави три тенджерета и една чиния от алпака в ъгъла, после натръгна слиповете си — единствената дреха, която носеше на себе си. Георги Крезов и Буги се бяха настанили на малката масичка като обръщаха на моменти мрачни погледи един към друг. Буги нямаше желание изглежда да разговаря по неприятни злободневни теми и извърна лице настрани, където една ръка идваща от съседната маса, държеше халба, пълна с различни алкохоли. Полу-Обувка забеляза как Буги събра няколко сламки от пода, направи от тях дълга тръбичка, която внимателно вмъкна в отстоящата чаша. След миг всичко, което се намираше в чашата, изчезна, а Буги се обърна към телевизора, облиза брадата си и пое дълбок дъх, за да потуши огъня, който навярно се бе разразил в него. Мъхеста Брада също бе проследил тези действия, а също и ръката, която сега се издигна, поради неочакваното олекване на чашата. Мъжът, който не разбираше как точно е пострадал и дали въобще нещо се бе случило, огледа Буги и Крезов, после цялото заведение, но като не откри нищо нередно, свали ръката си и отиде при Панайот за нов коктейл. Крезов пък се изправи и отиде в ъгъла, превърнат в малка сцена, откъдето се опита да изтегли една кофа за боклук, а момчето по слиповете задърпа кофата от другата страна. После двамата оставиха кофата и взеха да жестикулират един срещу друг, все едно че се караха, а Мъхеста Брада се обърна към Полу-Обувка и каза:
— Тая кофа е на Крезов, доколкото успях да разбера — започна Мъхеста Брада, но спря и се замисли за момент. — Всъщност може би е на общината, но Крезов е решил да я предаде на вторични суровини, тъй като и той в момента се намирал в някаква криза, от която искал да излезе. Дори кокошките, които крадял, вече не бързал да коли веднага. Представяш ли си?
— Ами какво ги е правил? — изненада се Полу-Обувка.
— Отглеждал ги е в собствената си квартира — обясни Мъхеста Брада. — За яйца, копеле. Виждаш ли до каква степен човек е принуден да планира живота си в условията на пазарна конкуренция. Едно време не беше така — въздъхна Мъхеста Брада тежко, но продължи: — Що се отнася до тази кофа обаче, преди време била използвана за бас-бан от тия златни момчета и сега е трудно да се разбере кой точно разполага с права над нея. Мисля, че китаристът, този който е опасал лицето си с чорапогащник, ще помоли Крезов да им предостави кофата за концерта, пък после ще му я върнат. А освен това — усмихна се загадъчно Мъхеста Брада — тук е мястото да отбележа, че всъщност Крезов е един от основателите на легендарните Клоака Бойс, чийто Блек Метъл бил толкова невъобразим, че дори се наложило той да напусне града за известно време, тъй като много негови почитатели започнали да го издирват, за да си поговорят с него.
Полу-Обувка кимаше с глава, но изведнъж онази ръка с чашата пак щръкна над всички. Буги отново облиза брадата си и продължи спокойно да гледа телевизия, а мъжът се огледа, този път дори за по-кратко. Изруга силно, прекръсти се и се запъти към Панайот за нов коктейл. Крезов седна на мястото си, а Полу-Обувка се обърна към Мъхеста Брада:
— Не разбирам как дорде тия светила на Блек Метъла се блъскат в ъгъла между кашони и каси, Панайот стои като пън, все едно че не им дължи никакво уважение.
— О-о-о… — прошепна Мъхеста Брада. — Съвсем не е така! Той прояви своето уважение към тях, като им разреши да изнесат концерта си тук. Ще споделя с теб, че работите стояха на кантар.
— Че как няма да им разреши! — удиви се Полу-Обувка. — Това ще подсили доброто реноме на тази изкопна яма.
— Не бързай със заключенията, Обувка! — смигна му Мъхеста Брада. — Трябва да си благодарен на Молекула, която помоли Панайот и той накрая склони.
— Какви ли ще да са били тия молби, че да трогнат това еснафско сърце! — прошепна Полу-Обувка.
— Ами когато той им каза да се пръждосат заедно с посудата, която мъкнеха, Молекула му намигна и му предложи той да поеме охраната на концерта. А когато той я попита за заплащането, тя извади някакъв пръстен от себе си и му го даде. — Мъхеста Брада чукна Полу-Обувка по рамото. — Но внимавай с приказките, защото тя ме помоли да не казвам на никой за това! Особено на теб и Маншон. — После Мъхеста Брада добави: — Просто се опитай да се забавляваш! В интерес на истината това чудо, което се случва в момента, още ми се вижда толкова нереално, че дори аз силно се вълнувам. — Мъхеста Брада прекъсна речта си, защото погледът му случайно се срещна с този на Крезов, който още не успяваше да се успокои и нервно триеше ръце в потника си. После Мъхеста Брада продължи шепнешком: — Отиди при Маншон и Молекула и бъди спокоен! А също пази мястото ми и най-вече чашите с алкохол!