— Защо? Ти ще си вървиш ли?
— Ще отскоча до пощата на центъра — смигна Мъхеста Брада. — Ако се доредя от нарко-зависимите, разните откачалки въртящи на телефоните на доверието и шмекерите, с които е пълен този град, ще звънна за една моя работа. Мисля да се опитам да пробутам на госпожица Успокоена котешкото дневниче. А тук ми се струва, че за един телефонен разговор Панайот ще свали дори дрехите от гърба ми. Които всъщност той вече унищожи, така или иначе… — замисли се Мъхеста Брада, а Полу-Обувка отиде на мястото си, чул-недочул, с безгрижни очи, насочени към всичко наоколо. Китаристът успя да включи китарата си към един радиоприемник, а двамата вокалисти, единият от които с тениска на Спайс Гърлс, стиснаха в ръце по една бутилка, тъй като не успяха да открият нито един микрофон. И така всичко бе готово за този изненадващ концерт. В този момент Маншон прошепна към Полу-Обувка:
— Приятелю, виж по-добре дали поставяме чашата където трябва, че от известно време е празна!
Полу-Обувка огледа сърцевидния отвор на тавана и каза шепнешком:
— Чашата е на мястото си. Но гърлото на бутилката е сухо като барут. — После Полу-Обувка добави: — Изчакай да свърши концертът пък тогава ходи да я пълниш, че сега като че няма много време!
— Само веднъж и аз ще ти кажа нещо мъдро, Обувка. А именно — днешната работа не оставяй за утре — прошепна Маншон, запали цигара и се отправи с нетрезва походка към изхода, а като минаваше покрай бара дори леко смигна на Панайот. Не мина и минута и концертът започна. Вдигна се голям шум още с първите удари, а от алпаката дори се разлетяха искрици. Спящите се събудиха силно изненадани, а останалите почти не отлепяха чаши от устните си, та по-леко да възприемат тази врява. Звуците на китарата се смесиха с тези от радиото, а Панайот като усети този ефект, плю в ръцете си и започна да сменя различните станции по най-безумния начин на който бе способен и така се смееше, че някои от посетителите взеха тези крясъци за вокали. Но в най-неочаквания момент първият вокалист закрещя:
След тия два стиха се включи и вторият вокалист. Полу-Обувка чукна Молекула по рамото и й каза:
— Наистина майсторско сценично поведение! — възкликна в шумотевицата. — Ето тук единият вокалист неволно размени местата на думите и в същия миг се включи неговият другар, така че никой не усети особено силно тази малка грешка. Импровизацията — пое дъх Полу-Обувка — е най-силното оръжие на Блек Металиста, но в тези подли времена, когато дори пойните птички мъчно се справят без плейбеци, един депресиран човек като мен, започва да мисли за всичко като за безвъзвратно отминало — успя Полу-Обувка да каже в ухото на Молекула, когато онази ръка се изправи за трети път към тавана. Може би заради солидното количество алкохол или поради необяснима разсеяност, но когато човекът се обърна към Буги, от устата на последния стърчаха дузина сламки. Той видя също и цигарите си, подаващи се в този миг от джоба на якето му, а със запалката Буги бе окичил ухото си. Мъжът се изправи пред масата на Крезов и Буги и с опит да удържи яда си, каза меко:
— Бива шеги, момчета, но вие прекалихте още със самото си появяване! Какво си мислите, че правите? — повдигна рамене той и не чака дълго, защото Буги без да отмества очи от екрана на телевизора отговори може би твърде спокойно:
— Каквото си искаме.
Мъжът постоя още малко до масата, почеса се по врата и скочи към Буги, захващайки здраво веригата му. Буги бързо започна да се задушава и изглежда, че тук щеше да бъде лобното му място, но веригата се скъса и в ръката на нападателя остана споменатият катинар. Той се огледа и като не се сети какво друго да прави с него, замахна силно и го запрати в главата на Крезов. Крезов, който нямаше никакво желание да се намесва в спора, изпърво може би не разбра какво се бе случило, а само погледна с безизразна физиономия. В следващия момент джапанките завихриха пространството и събориха мъжа на пода, където започнаха да го настъпват. Панайот, като видя безредиците, плю отново в дланите си и побърза да се намеси. Първата песен на Къдрава Заря бе към края си и вокалистите повече пиеха от бутилките, отколкото да викаха в тях, а китаристът заплете крак в една скъсана струна и така залитна, че щеше да полети към останалите. Събори с грифа си кашоните, от които потече алкохол като поток, а когато се огледа, видя този път крака си заклещен в едно тенджере. Барабанистът, като усети дефицита, опита да го компенсира с ритане в боклукчийската кофа, която не издържа дълго и се обърна. За голяма изненада от нея се пръснаха всевъзможни боклуци, които се разпиляха по целия под. И точно преди да хване двамата побойници, Панайот настъпи една консервна кутия, политна цял метър нагоре и падна на масата на Молекула и Полу-Обувка. А Маншон, както гласеше бутилката, като видя страшното лице на Панайот в този момент, взе че я изпусна през отвора и тя се разля върху него. Маншон много се притесни, защото Панайот също го бе видял. Маншон върна спомените си, сети се къде бе открил Мъхеста Брада и издиша тежко. А фасът, който бе в устните му, влетя в отвора и подпали елечето на Панайот, което и без това бе олято с газдер. Може би тук бе точката на пречупване, защото в този момент по страшното лице на Панайот, през пламъците на елечето и всичкия дим, се бе появила усмивка. Маншон гледа известно време тази усмивка, но тя беше много по-страшна от всичко, което бе чул за Дупница. Беше нещо отвратително. Сърцето му заби, той прати бурята по дяволите и търти да бяга през ливадите. А отворът на подземието запуши като комин, тъй като вътре много неща се бяха подпалили и всеки гледаше да спаси себе си и най-ценните си вещи. Пръв през изхода се появи Буги, който носеше кашонче с водка, едно от малкото, които се бяха запазили. След него излезе Крезов, по чието лице бяха полепнали сажди и сега то по нищо не отстъпваше на потника му. В мрака се виждаха само светлите му гащета, а той самият носеше кофата, с ясна мисъл още тази нощ да я предаде на вторични суровини, че последните събития го бяха загрижили за нейната безопасност. След него се появи цяла тълпа хора, а накрая концертът свърши и Къдрава Заря напусна също.