След известно време настъпи едно утро, в което след разни лутания до близки екзотични села като Фролош, Баланово и Палатово, близо до гарата в Дупница се срещнаха Полу-Обувка и Маншон. Те съзряха изненадани как до един контейнер бе приклекнал Мъхеста Брада и просеше стотинки за закуска. Едно детенце мина покрай него и подхвърли баничката си към контейнера, Мъхеста Брада се обърна да я вземе, но отнякъде се появиха няколко фигури, сборичкаха се и след малко изчезнаха заедно с баничката. Когато бродягата се обърна, установи, че няколкото монети, които бе спечелил, вече липсваха, а нагоре по улицата мина Буги, който се облизваше. Тримата се събраха и споделиха, че Буги Б, за всеобща изненада и радост, напоследък е подхванал по София някаква работа, която даже не била свързана по никакъв начин с клошарство. Още изразяваха удивлението си, когато им се стори, че близо до тях става катастрофа, поради силно изсвирване на гуми, но като се огледаха, видяха, че отгоре се задава Георги Крезов, който изглежда се бе оригнал. Тримата се отпуснаха на една пейка и се опитаха да изглеждат като обикновени тукашни пенсионери, та да не му привлекът вниманието. Така най-много да им запалеше вестника, с какъвто в момента даже не разполагаха. Или да ги оплюеше, докато не го гледат, а те пък да се престорят, че не са усетили. Иначе бяха чули за него, че започнал да работи в някакъв склад за вторични суровини. Работодателите му били толкова стиснати, че често се налагало той да им купува по бира и нещо за обяд, вместо те на него, но пък бил спокоен, че по този начин фирмата скоро няма да фалира и той да стане безработен. Всъщност много хора били започнали работа, макар навремето да мислили да не се занимават със скучни и еднообразни неща. Дори и Ради Едно, другият основоположник на Клоака Бойс, а също и брат на Крезов, започнал като готвач в пицария Наполи, където, поради дивашкото поведение на собственика, започвали и напускали работа средно по петдесет човека на месец. Изглежда самият начин на живот преобразявал постепенно тия личности в изключително корави хора, а и фактът, че почти никога не им било пукало за нищо, не бил за пропускане в изграждането на една стройна психологическата оценка. Паразитните периоди на съществуване, през каквито почти всеки уважаващ себе си блекаджия в Дупница преминавал, спомагали за укрепването на духа и бодрия нрав, но най-вече за доброто запознаване с действителността. В тази школа се създавала трайна подредба на приоритети и умение да се разграничават вечните неща от преходните.
Когато Крезов премина покрай тримата, от него падна едно листче, набиващо на око заради силния си гланц. След като Крезов оригвайки се се изгуби зад ъгъла, тримата взеха хартийката и я разгънаха, за да задоволят любопитството си, доколкото бе възможно, към този мистичен субект, за който си бяха приказвали многократно. Изглежда бе страница от вече споменатата книжка „най-крезавите текстове за песни“, тъй като така бе записано в колонтитула. Текстът беше следният: