— Егати селянията! — прошепна накрая той.
— За какво точно става въпрос? — Полу-Обувка се престори на разсеян.
Георги Крезов и донът се запътиха към универсалния магазин, от третия етаж откраднаха по една тубичка боя за обувки и на слизане я изстискаха във вратовете на други хора по стълбището, без последните да разберат за шегата.
— Признавам, че прекаляват на моменти — прошепна Полу-Обувка.
— Но какво са им направили другите хора? — чудеше се Маншон.
— Това не е нищо — вметна леко екзалтиран Полу-Обувка. — Има и други като тях, дори много по-радикални. Сещам се за един случай — усмихна се лукаво Полу-Обувка, — където небезизвестният блекаджия Вандо Кьотека, разбрал-неразбрал нещо, взел та свършил някаква глупост в една пивница, където всъщност той не бил желан, доколкото мога да заключа.
— За каква глупост по-точно става дума? — заинтригува се Маншон.
— Никога не ще разберем! — въздъхна Полу-Обувка. — Тъй като дори самият Вандо не си спомня, или не желае да се връща към този миг, така болезнен за него. Но — Полу-Обувка продължи, — когато той осъзнал постъпката си и забелязал също, че стопаните на тази пивница не разполагат с телефон, за да спести грижите им, сам позвънил в полицията и съобщил за себе си. А полицаите пък като дошли, съвсем не върнали жеста и не постъпили много вежливо с този Кьотек.
— По-голяма глупост от това не бях чувал! — въздъхна Маншон.
— Тогава трябва да приема, че не си чул нито една от историите на легендарния копач на тоалетни ями, мурсалевски овчар и блекаджия — Озис, поклонник на Азис и Ози Озбърн!
— Не.
— Имам чувството, че от този живот всичко ти убягва! — въздъхна разочарован Полу-Обувка.
— А двете момчета дали според теб ги грози някаква опасност?
— Едва ли някой тук ги възприема много на сериозно!
— Но ако те знаят нещо, което ги кара да се държат така фрапантно, не би ли трябвало да го споделят и с другите граждани? Може би само така нещата в тая държава ще потръгнат. Когато е налице диалог.
— Съгласен съм — отговори Полу-Обувка. — Но от друга страна, ако те разполагат с нещо за споделяне, то когато го кажат по нормален начин, може би ще ги унищожат. Тогава биха ги възприели на сериозно.
Маншон точно смяташе да каже, че подобни размишления са прекалено абстрактни за неговия вкус, когато Полу-Обувка въздъхна:
— Но понякога нещата стават много по-сложни…
Маншон се огледа и като видя, че Мъхеста Брада отдавна е задрямал на масата, взе бутилката си и засмука здраво от нея, а Полу-Обувка продължи:
— Една вечер Крезов и дон Руйчо привършили своята акция, свързана с оригване, ритане на кофи и други действия предизвикващи социалния гъдел и всеки от тях поел към дома си. Било средата на лятото, когато се заспива късно, тъй като продължителността на съня е по-кратка. Не щеш ли, Крезов се нахранил и вместо да си легне, решил да излезе. На излизане дори взел една бичкия и отишъл в двора на едно ромско семейство, от където същия ден се бил опитвал да краде плодове, но бил пропъден. Маже би афектиран от отрицателното отношение към него, той отрязал цялото дърво, което не било голямо, после го прехвърлил през оградата и го оставил на ЖП линията, минаваща в близост. Там дървото било унищожено напълно от един влак. А на следващия ден Крезов минал до оградата и най-провокативно започнал да се преструва, че бере плодове от мястото, където до скоро растяло дървото. Стопанинът, разбира се, се разярил както никога до тогава в живота си. Скочил и бягал известно време след Крезов, не спирайки да го кълне и да вика по него „Защо бе, олигофрен!“. Въпросът явно е бил реторичен. Но иначе как би могъл Крезов да отговори на него. Може би този въпрос така и щеше да си остане без отговор, ако след време дон Руйчо не се бе захванал да става психолог и накрая разкри истинската причина за това деяние, а и за много други. Когато Крезата се прибрал вкъщи щял да остане насаме поне за два-три часа преди да заспи. Време достатъчно, за да се умори от собствените си мисли. Но има и друг вариант, познат на някои самотни хора, в който умът притихва и човек се отправя навътре към душата си, където се извършва себепознанието. Понякога това е свързано с болезнено припомняне на забравено минало и ако умът не е готов, е възможно да се стигне до силни смущения в психиката. Много психолози смятат, че случаят с Крезов е точно такъв — бягство от осъзнаването. Умът му, почувствал наближаващата среща с действителността, но не готов за това, подшушнал на нищо неподозиращия Крезов „Слушай, златен! Защо не се поразходим? Виж какво прекрасно време! Хайде, вземи тази бичкия и излез за малко навън“. Така Крезов е останал с впечатление, че причината за неговото решение е несъмнено появилата се фрустрация от неуспеха му през деня. Но според науката всичко се корени някъде в миналото. И тъй като този заплетен случай не е възможно да се обясни с няколко думи, на такива клетници като Крезов, в неравностойно положение, не им остава нищо друго освен да бягат, за да не бъдат набити лошо. От нас зависи дали те ще бягат цял живот, или ще им бъде подадена ръка. Но въпреки научните изследвания — замислено продължи Полу-Обувка, — като гледам грубата структура на Панайот, ми се струва, че не всички ще се дадат лесно дори и без помощ от специалист.