Маншон поклащаше бутилката с отмерено движение, после тихо каза на Полу-Обувка:
— Аз ще отида до тоалетната, а ако Панайот случайно тръгне нататък, гледай да го задържиш.
— Така да бъде, коп, но преди това събуди Мъхеста Брада, защото онази жена от Гинес е тук, за да снима брадата му!
— Ако го хареса е възможно да се замогнем — допълни Маншон и разтресе Мъхеста Брада. — Събуждай се, старче! Идва твоят момент. Госпожица Успокоена е тук.
Госпожицата подаде ръка на тримата и когато те се представиха, тя добави:
— За приятелите съм просто Напредничаво-Модернистично-Контактна — каза и се отпусна на столчето до Мъхеста Брада и двамата подеха нещо да си приказват.
— Хипер-Модерна ли… — прошепна Маншон към Полу-Обувка, присвил очи.
— Остави това, а върви, докато Панайот мие стъклариите! — посъветва го Полу-Обувка, като силно се надяваше да не се налага да се занимава с Панайот. Маншон бързо отиде в тоалетната. Мъхеста Брада с некоординирана стъпка също се отправи нататък, а на масата останаха само Полу-Обувка и госпожица Успокоена. Панайот стискаше длани, гледайки към телевизора, а лицето му сияеше.
Когато Маншон влезе в тоалетната, първо огледа бежовите стени, спря се до мивката и с един маркер написа отстрани — „Тук бях аз, бейби — Маншон“, но след малко махна името си. После влезе в кабинката, свърши едната от задачите и се покатери. Отпи голяма глътка и излезе. Отначало изтръпналите му устни не усетиха вкуса на газдера. Вратата се отвори и влезе Мъхеста Брада с цигара в уста, махна на Маншон и тръгна да запали. Появата му леко сепна Маншон и това забави още малко нещата. Но когато Мъхеста Брада разпалваше тютюна си, очите на изненадания Маншон се впиха в орбитите си и въпреки усилията да не разлее течността, той се разкашля и плю в лицето на Мъхеста Брада. Там течността се възпламени и Мъхеста Брада се подпали. Той съумя бързо да се опомни и скочи към една кабинка, зари главата си в тоалетната чиния и пусна водата. Маншон наблюдаваше с интерес и жабуркаше енергично. Едва ли такъв стар пес като него си бе представял, че на тия години ще бъде обгорен от каквото и да било питие. А Мъхеста Брада пък със сигурност нямаше да повярва, дори и ако преди час му бе съобщено, че ще се опита да наръга някой с ножа си в окото. Единствено бързата намеса на един медик, доктор Механджийски, който случайно се появи на мястото и хвана ръката на екзалтирания пияница, успя да предотврати лошите последици.
Когато двамата се върнаха, госпожица Успокоена не ги позна и им каза, че местата са заети.
Мъхеста Брада се отпусна на стола си с празен поглед, а след като осмисли думите на жената, започна да плаче. Брадата му доста се беше смалила, краищата й бяха опърлени, а миризмата й отблъсна някои от хората на съседните маси. Някои си спомниха един случай в бар Фиеста, когато таен подпалвач бе нагрял мешката на Буги Б със запалка и тя бе пламнала и опушила цялото помещение, преди Буги да успее да я загаси. Също и Стивън, един дупнишки маниак, се простил с връзките на маратонките си, които били запалени и изгорели без той да усети, докато бил на някакво празненство у дон Руйчо.
Полу-Обувка помоли Госпожица Успокоена да им купи някакъв алкохол, докато си тръгва, а Мъхеста Брада се опитваше да възвърне обичайния си менторски тон.
— Маншон! — обърна Мъхеста Брада опушената си физиономия към него. — Защо не станеш и не отидеш на задната маса, където седи самотна жена и може така и да остане. Мисля, че имаш нужда от един разговор, напоследък бушоните ти прегарят.
Полу-Обувка стрелна Мъхеста Брада, после погледна заинтригуван Маншон. Маншон се смути и взе да подскача на стола, все едно че там се бяха появили камилски гърбици.