— Защо да ида аз? — повдигна рамене Маншон. — Какво ще търся на нейната маса?
— Въпреки че сега няма никакво значение, въпреки всичко — усмихна се Полу-Обувка — тя е чаровна.
Маншон се замисли за кратко, после каза:
— Има и по-чаровни от нея.
— Със сигурност — отговори мрачно Мъхеста Брада.
— Но той даже не я е видял! — обади се Полу-Обувка.
— Това, че не съм я видял няма значение. Я ми кажи, Обувка на дон Паржо, според теб какви са шансовете най-красивата жена на света сега да е в тази така наречена бирария и да стои точно зад мен?
— Не съм казал, че е най-красивата, коп. Дори не казах, че е красива! Тя дори няма метър и осемдесет! И със сигурност надминава по тегло четиридесет килограма.
— И едва ли мечтае за световен мир — допълни Мъхеста Брада.
— Тогава защо не ме оставите на бира? — попита Маншон и запали цигара.
— Исках да кажа — започна отново Полу-Обувка, — че усмивката й може да спре шибаното време за теб. А в очите й ще видиш всичко, заради което си струва да напуснеш тази така наречена бирария. Когато идваше от тоалетната, забелязах, че походката й е особена, рядко срещана напоследък. Походка на човек с желязно здраве и бистра мисъл. Е — Полу-Обувка се замисли, — има какво още да се желае от бюста й, и част от жестовете й са малко смешни, но ти напиши на това листче: „Моля те, не се променяй заради мен!“ и го постави в ръката й! — Полу-Обувка бутна етикетчето от бутилката към Маншон, а Мъхеста Брада се закокори.
— Че защо ти не отнесеш този етикет и не й го дадеш от свое име? — запита с недоумение Маншон.
— Защо аз! — учуди се Полу-Обувка. — Тя харесва теб. Като че не виждам как те наблюдава! Тя ще умре от вълнение, пие бира след бира, а очите й гледат като през матирано стъкло.
— Това, че ме харесва, съвсем не ме прави длъжен да отговоря на чувствата й — заговори Маншон. — Като че са ми обръщали внимание, когато ми е било мъчно! И какво означава това „коп“? А копеле?
— Обръщение към приятел… — смутолеви Полу-Обувка — Съкращение от копче.
Маншон въздъхна и погледна към екрана на телевизора. Там се виждаше Крезов, който наскоро бе пропадал в тоалетната шахта и сега почистваше джапанките си от оградата на съседите. После се опита с тях да изцапа свои приятели, които му бяха дошли на гости. Те се разбягаха по улицата оригвайки се, с което изразяваха задоволството си.
Маншон, леко отвратен, отсипа в две чаши от водката, а с останалата се запъти към споменатата маса. Пътьом изпи стотина грама, а докато сядаше, още петдесетина.
— Всъщност дойдох да ти дам едно писмо, но виждаш ли, забравих го на масата, а вече не мога да прекося тази дистанция — заразправя Маншон на дамата.
— Защо тогава не ми сипеш малко водка? — усмихна се тя. На Маншон му се стори, че подобно поведение отива повече на Буги Б, отколкото на една дама, но се сети, че в Дупница да искаш алкохол, цигари и пари е израз на симпатия към човека и желание да се сближиш с него. Погледна я в очите и попита:
— Наблизо ли живееш?
— Татко тъкмо ме изхвърли от нас — въздъхна тя. — Той първо изгони майка, тъй като иска да живее с негова приятелка.
— Случва се… — спомена след малко Маншон и й наля още водка. Тя я отсипа в бирата си и отпи. — Как се казваш? — запита той по някое време.
— Молекула. — отвърна тя — Далече ли живееш? — попита го.
— Да! — въздъхна той. — Опасно е да се пътува напоследък — поклати глава.
Молекула се бе натъжила, а Маншон като я видя, се зачуди дали тя тъгува за своя дом, или се притеснява за него. Малко съжали, че я бе направил съпричастна на неговата неволя и запрати поглед в най-тъмното място на подземието. После събра сили и й каза:
— Не се променяй от хорските приказки! Ако има такива, дето ни се смеят, може би сме на правилен път. Както е казал Лао Дзъ „На Дао често се смеят.“ — Маншон усети, че силите го напускат, или преди седмица го бяха напуснали. Вгледа се в дланта на Молекула и видя собственото си лице — малко, с крив нос и хлътнали бузи, а то се разплака от спокойствие, непознато на Маншон.
— Как разбра, че тази жена го харесва? — запита Мъхеста Брада, а Полу-Обувка намигна на своя приятел и допълни:
— Като я видях, стори ми се такава, дето не ще нагруби човек, особено ако е недодялан като него. Ще й стане неприятно, нали разбираш?
Мъхеста Брада кимна и двамата се обърнаха към масата, като бавно завъртяха глави. Там Маншон беше опрял чело на ръката на Молекула и спеше. Мъхеста Брада и Полу-Обувка отново се извърнаха бавно и се погледнаха с разочарование. Мъхеста Брада понечи да се почеса по веждите.
— На тоя хайлазин не му трябва приятна компания, а един месец в една килия с Панайот и Данчо Мелчето.