Затова я вдигнал на рамото си, казал й името си и какво работи, а тя му обадила как е дошла тук.
— Ето, виж и слънцето — показал след това Регоч слънцето на Косенка.
Погледнала тя, а слънцето се вдигнало бледо и слабо, като че няма кого да грее.
— Луд си ти, Регоч, наистина си луд, че живееш тук и животът ти минава в броене на пустите легенски камъни. Хайде с мене, Регоч, да видиш хубост по света и да си намериш по-полезна работа — казала Косенка.
Никога дотогава на Регоч не му било минавало през ума да си търси по-добро място от Леген-града, нито бил допускал някога, че има по-добра работа от неговата. Винаги си бил мислил: „Съдено ми е да броя камъните по Леген“, и повече за нищо не питал.
Но Косенка не го оставяла на мира, а го уговаряла да тръгне с нея по земята.
— Ще те отведа в хубав край, където има стара гора, а в гората има две златни полета — говорела тя.
Дълго приказвала. Понеже Регоч не бил разговарял никога с никого, не успял да устои на увещанието.
— Ами да идем! — казал той.
Но сега трябвало да намерят с какво Регоч да носи Косенка, защото той нямал нищо.
Тогава тя извадила от пазвата си малко чувалче, пълно с бисери. Нейната майка й била дала тези бисери в облаците, преди да се спусне на земята, като й казала: „Ако ти потрябва нещо, само хвърли едно бисерче и то ще стане това, което ти е нужно. Пази тези бисери, защото на света има толкова много неща, че все повече бисери трябват.“
И така Косенка извадила зрънце бисер и го хвърлила, а то станало пред нея на кошче, голямо точно колкото нея, а на кошчето имало бримка, голяма точно колкото ухото на Регоч.
Скочила Косенка в кошчето, а Регоч го вдигнал и си го окачил на ухото като обица.
Като се засмеел Регоч, като кихнел или разтърсел глава, Косенка се люлеела като в люлка, а това й било много приятно из пътя.
Регоч понечил да тръгне и прекрачил вече крачка от десет разтега. Но Косенка го спряла и го помолила още:
— Регоч, може ли да минем под земята да видя какво има под нея?
— Защо да не може — отговорил той, дето на шега можел да пробие земята, но никога не му било дошло наум да гледа каква има под земята.
Но Косенка искала да опознае цялото божие творение — и така те се разбрали, че ще пътуват под земята, докато стигнат до онази гора, където били златните поля. Там щели да излязат.
Като се разбрали така, Регоч почнал да пробива земята. Вдигнал силния си крак и ударил веднъж по земята, та се разтърсил целият голям град Леген и се съборили много зидове. Вдигнал втори път крак и ударил по земята — затреперала цялата равнина. Вдигнал трети път крак и ударил по земята, затреперал половината свят и земята под него се разпукнала, а Регоч с Косенка пропаднали под земята.
Като слезли долу под земята, всичко било разровено — на всички страни пътища и стълбове, като че ли кой знае кой толкова минавал оттука. Чувало се как шумят води и веят ветрове.
Тръгнали те по един път и донякъде им било светло от пукнатината, през която потънали. Но колкото по-напред отивали, все по-голяма тъмнина наставала — черна тъмнина, каквато има само под земята.
Регоч можел да върви и в тъмното. Хващал се със силните си ръце от стълб за стълб.
Косенка я дострашало от тази тъмнина.
Хванала се за ухото на Регоч и го подръпнала: „Тъмно е, Регоч!“
— Нека си е тъмно — отвърнал Регоч, — не е дошла тъмнината при нас, ами ние дойдохме при нея.
Ядосала се Косенка, че за Регоч всичко е редно, а тя се била надала на големи дела от такъв голям човек.
— Тежко̀ ми с тебе, ако не са моите бисери — разсърдила се Косенка.
След това хвърлила едно зрънце бисер и то се превърнало на светилник в ръцете й, ясен, като че злато гори. Тъмнината избягала дълбоко в земята, а подземните пътища се осветили надалече.
Зарадвала се Косенка на светилника, защото й се показали чудеса, които били пропаднали някога си под земята. На едно място се виждали господарски дворци, всичките врати и прозорци били облечени в злато, иззидани с червен мрамор. На друго място имало имане, отдавна закопано, златни съдини и сребърни чаши, с дукати напълнени — и царска корона, трижди калявана. Всичко това по божия воля било попаднало тук под земята и тайна божия било защо толкова имане трябвало да почива тук в мир.
Но в очите на Косенка заблестели толкова чудеса, че вместо да продължат право по пътя, както били решили, тя помолила Регоч да я пусне на земята, да си поиграе, да се начуди на чудесата и да види тайните божии.
Свалил Регоч Косенка, а тя взела светилника си и изтичала при дворците, при оръжията и при имането. За да не си изгуби по време на играта торбичката с бисери, Косенка я сложила до един стълб.