— Не забравяй да го почистиш старателно — напомних аз. — Спирт, после белина.
— Да бе, да — кимна Докс. — Макар че образът ти на най-предпазливия човек в света ще се нуждае от поизлъскване след издънката тази вечер.
Премълчах и погледнах часовника си. Беше малко след три. Слънцето щеше да изгрее след още три часа.
Осъзнавах, че и да се отърва от трупа на Уонг, няма да спечеля кой знае колко време. Неговият шеф Цзян навярно знаеше къде е отивал тази вечер. Докс ги беше видял да разговарят точно преди Уонг да тръгне към жилището на Мидори. Следователно Цзян щеше да предположи, че ако с младежа се е случило нещо, станало е по време на наблюдението. Мястото и времето щяха да го насочат към мен. Цзян щеше да докладва на Ямаото. Не вярвах Ямаото да посегне пряко на Мидори и бебето, но щеше по някакъв начин да увеличи натиска върху тях, за да ме измъкне на светло. А ако Мидори заподозреше, че внезапната ми поява отново е въвела в живота й Ямаото и неговата компания, всичките ми надежди да бъда с нея и Коичиро щяха да се изпарят мигновено.
Трябваше да има някакъв изход. Трябваше.
Обмислих какво знам. Цзян беше шеф на бандата. Уонг докладваше пряко на него. Можеше да се предположи, че Цзян от своя страна докладва пряко или чрез посредник на Ямаото. Това означаваше, че Цзян е връзката между изчезването на Уонг и по-активната намеса на Ямаото.
А оттам следваше, че ако нещо сполети Цзян, никой няма да знае къде или кога е изчезнал Уонг. По дяволите, ако разиграех нещата както трябва, никой изобщо нямаше да разбере какво се е случило с Уонг. Дори можеха да си помислят…
— Знаеш ли какво? — подех, докато в главата ми почваше да се оформя зачатък на план. — Тоя балисонг все пак ще ми трябва.
— Защо?
Исках да му кажа, но знаех, че тогава ще настои да помага. А вече и бездруго го бях подложил на твърде сериозен риск.
— Ще ти обясня по-късно — отговорих уклончиво. — Но в момента нямаме много време. Колко ти трябва, за да докараш колата?
Той сви рамене.
— Заръчах на момчето от хотела да я паркира и сигурно я е откарало в някой местен гараж. Значи някъде от половин час до четирийсет и пет минути.
— Добре. Върви да я вземеш и обикаляй около Източен Хюстън. Скоро ще ти се обадя.
Той ме погледна.
— Какво си замислил, мой човек?
— Не се тревожи. После ще ти кажа.
— Каниш се да очистиш Цзян, нали?
Въздъхнах.
— Може би.
— Да, коварните умове мислят еднакво. Но това няма ли да влоши положението?
— Възможно е. Но след като ги видяхме заедно, наясно сме, че Уонг и Цзян не се понасят. Сигурно и други го знаят — те не го криеха много-много. А Уонг се слави като майстор на балисонга.
Докс се ухили.
— Имаш предвид този тук — каза, вадейки ножа от джоба си.
— Именно. Налице е възможност за стратегическа заблуда и смятам да я използвам.
— Значи планът е да очистиш Цзян с ножа на Уонг и да го представиш за сблъсък между двамата. После Уонг изчезва и всички решават, че се е укрил заради стореното.
— Точно така.
— Грубо, но ефикасно. Сигурен ли си обаче, че искаш да го направиш сам? Ще ти е за втори път тази нощ, а първият път не мина много добре, ако не възразяваш, че ти напомням.
— Да, вече го спомена. Оценявам твоята честност.
— Вярно, на нея дължа част от чара си.
— Засега само се каня да хвърля едно око на закусвалнята. Дори не знам дали Цзян още ще е там толкова късно. Като видя какво е положението, ще решим как да действаме.
— Да, но…
— Виж, така или иначе ми трябва колата ти, за да преместя трупа на Уонг. Върви да я докараш, а аз в това време ще проверя закусвалнята.
— Нали няма да предприемеш нищо без мен?
— Че кога съм го правил?
Той се разсмя.
— Тази вечер изпуснах Уонг от поглед само за десет секунди. Когато завих зад ъгъла, той вече бе мъртъв. Тъй че право казваш, не си свършил нищо без мен.
— Ножът — напомних му.
Той уви балисонга в салфетка и го плъзна по масата.
— Добре — рекох. — Да действаме.
9.
Докс отиде да вземе колата, а аз хванах такси до северните покрайнини на Чайнатаун. Улиците бяха тихи и пусти. Продължих пеш до Кълъмбъс Парк и надникнах в закусвалнята. Видях класически образец на добра и лоша новина. Добрата новина беше, че заварих Цзян. Лошата — че играеше карти с още двама китайци, на вид типични бандити. Вероятно наистина бяха бандити на средно ниво.
Гледах, чаках и потръпвах от студа. Малко преди четири картоиграчите станаха. Добре. Телефонът ми забръмча. Извадих го.
— Слушам.
— Взех колата и съм наблизо. Какво е положението при теб?