— Знаеш какво мисля. Не мога да спра на половината път. Единственият начин да се отърва е да продължавам, докато приключа всичко.
— Искаш да кажеш…
— Виж, в тази работа китайците са просто изпълнители. Те не ме познават, не знаят на какво съм способен и затова ще повярват на очевидното обяснение за станалото с техните хора — дребен бандит с невъздържан характер е избухнал, убил шефа си и избягал. Но Ямаото ще надуши истината. И за да замеси активно китайците, в негов интерес е да се опита ги да убеди, че аз стоя зад смъртта на двама от техните хора. Ако не се отърва и от Ямаото, всичко ще е било напразно. Дори по-лошо, защото ако китайците съобразят какво се е случило всъщност, може да си отмъстят на Мидори и сина ми. Те знаят адреса им, дявол да го вземе. Нали ги наблюдават.
Мълчание. Накрая Тацу каза:
— Съгласен съм.
— Много ясно, че ще си съгласен. Точно това искаше. Недей да си въобразяваш, че не го разбирам.
— Нямах намерение да подлагам на заплаха сина ти.
— Показа ми онези снимки, за да направиш бебето по-реално за мен и да не мога повече да си затварям очите. Иначе можеше просто да ми кажеш.
— Може би, но…
— Ти си гаден манипулатор, Тацу. Знаеш, че съм прав. Но нямам време да споря с теб. Нямам време дори да те мразя. Нуждая се от помощта ти.
— Искаш да ги преместя някъде?
Знаех, че може да го направи. На времето беше прехвърлил Мидори в Ню Йорк, за да я защити от Ямаото. Но Ямаото все пак я откри.
— Не искам да правиш каквото и да било — казах. — Ако тя усети какво става, вече не би пожелала да ме види. Просто ми кажи как да стигна до Ямаото.
— Не можеш просто да стигнеш до него. Знаеш, че той се бои от теб. До лудост. Много рядко излиза навън. Обграден е с телохранители. Пътува с бронирана кола.
— Разполагам със снайперист. Трябва само да знам къде и кога.
— Точно тази информация се пази най-строго.
— Ами щабът и жилището му?
— Точно на тези места очаква неприятности и взима най-сериозни предпазни мерки.
Помълчахме. Бях толкова разочарован, че се задъхах.
— Знаеш ли — рекох, — ще ми се просто да арестуваш този тип. Наистина.
— Вече сме обсъждали това. Освен другите си дейности Ямаото е влиятелен политик, защитен от своята мрежа от връзки и изнудване. Един пряк удар срещу него няма да ми донесе нищо, освен уволнение. Повярвай ми, и аз бих искал да го арестувам.
— Чудесно, тогава просто ми кажи как да се добера до него.
— Опитвам се. Но ако нещо сполети Ямаото веднага след смъртта на китайците, нещата няма да изглеждат добре за теб. Може да си създадеш проблеми с триадите, а сам казваш, че предпочиташ да го избегнеш.
— Тогава как?
— Трябва да предизвикаш сблъсък между Ямаото и китайците. Да ги накараш да се подозират взаимно, вместо да подозират теб.
— Слушам те.
Ново мълчание. Стори ми се, че той отпива нещо. Закашля се, после продължи:
— През последните десет години има рязък скок в производството на метамфетамини в Китай и Тайван. Китайските триади си сътрудничат с якудза за нелегалното вкарване на дрога в Япония.
— Това ли им е предложил Ямаото срещу наблюдението на Мидори и детето?
— Не самата контрабанда. Тя съществува от доста време. Новото, както научих, е, че Ямаото сменя доставчиците. По-рано купуваше продукцията от корейски банди. Сега се е пренасочил към тайванската триада „Обединен бамбук“ срещу обещанието им да наблюдават Мидори в Ню Йорк, където развиват широка дейност. Това е сделката.
— И къде има пробив за нас?
— Новото споразумение е нестабилно. Играчите не са привикнали един с друг и се подозират. Взаимната неприязън продължава да тлее, а изострените напоследък отношения между Китай и Япония засегнаха и връзките между бандите. Също като самите държави, бандите винаги са готови да припишат на другия най-лошите мотиви. Трябва им само леко побутване и ще се хванат за гушите.
— Какво имаш предвид?
— Досега Ямаото и „Обединен бамбук“ разменяха сравнително малки пратки метамфетамин, защото все още не си вярват. Но един мой информатор ми съобщи, че тази седмица пристига особено голяма доставка — най-голямата досега. Двете страни са нервни заради количеството на дрогата и солидните суми. Ако нещо се обърка…
Замислих се. Не можех да бъда сигурен, че китайците ще си обяснят случая с Уонг и Цзян както се надявах. А каквото и да приемеха, ако Ямаото научеше за смъртта на Цзян и изчезването на Уонг, щеше да си направи изводи. Заподозреше ли, че съм се свързал с Мидори и детето, можеше да предприеме ход срещу тях, за да ме изкара на светло. Ужасяваше ме мисълта да ги оставя сами и беззащитни. Но единственият начин да ги опазя беше да атакувам Ямаото.