— Хубава песен. Ойстейн Севар. Един приятел от Осло ми разказа за него.
— Значи не се увличате само от джаза?
Дилайла се усмихна.
— О, не, харесвам всичко. — Тя взе менюто. — Е, какво ви се иска?
— О, не знам. Вероятно само чаша вино.
— Да попитаме ли за божоле? Младото божоле тъкмо излезе на пазара, а тази година качеството е много добро.
— Звучи чудесно.
Дилайла погледна менюто и с удоволствие видя, че имат „Домен Дюпьобл“, което смяташе за най-добро от новата реколта. Когато дойде сервитьорката, Дилайла поръча една бутилка. Може би Мидори не искаше чак толкова много, но не възрази.
— Как ви харесва Ню Йорк? — попита Дилайла. — Във вашия уебсайт се казва, че сте родом от Токио.
— Харесвам го. Повторно живея тук и го чувствам като свой втори дом.
— Какво ви върна?
— Най-вече възможностите за работа.
Отговорът прозвуча сравнително гладко, но Дилайла видя, че Мидори посърна за миг — явно си припомни обстоятелствата около това пътуване. Интересно.
Сервитьорката донесе виното и се отдалечи. Дилайла взе чашата си.
— Наздраве — каза тя. — Много ми е приятно, че се запознахме.
— И на мен — отвърна Мидори.
Чукнаха се и отпиха.
Дилайла знаеше, че трябва да започне отдалече. Тайната на съблазняването не е в привлекателността на съблазнителя. Важно е по-скоро какви чувства ще вдъхне на обекта. Да, външността и излъчването са важни, но само като основа. Трябва да ги следва усещането за удоволствие, ласкателната мисъл, че толкова привлекателно същество изпитва искрено влечение към мен. Да накараш някого да се чувства важен, достоен, център на вселената — нещо, което обикновено не смее и да си помисли… това е съблазняването.
Затова, докато пиеха първата, а после и втората чаша вино, Дилайла разпитваше главно за Мидори и джаза. В края на краищата бе нейна почитателка и въпросите звучаха нормално. Къде си се научила да свириш на пиано? Каква е връзката ти с Ню Йорк? Какво те привлече към джаза? Кой ти повлия най-силно? Какво е усещането да съчиниш песен?
За разлика от повечето хора Мидори не бе съвсем заслепена от вниманието на Дилайла. Тя също задаваше въпроси. Но Дилайла винаги успяваше да насочи разговора отново към нея.
Когато наляха последното вино от бутилката, Дилайла хвърли поглед към ръката на Мидори, сякаш за пръв път забелязваше, че тя не носи халка.
— Омъжена ли сте? — попита.
Мидори поклати глава.
— Не.
— Извинявайте. Споменахте за бебе и аз…
— Няма за какво да се извинявате. Бащата на бебето живее в Япония.
Дилайла остана с чувството, че отговорът е добре репетиран. Звучеше точно толкова преднамерено уклончив, колкото да предотврати по-нататъшни въпроси, без да засяга събеседника.
— Сигурно е трудно — подхвърли.
— Не. Всъщност така е по-добре.
Мидори не добави нищо повече и Дилайла разбра, че макар и замаяна от виното и поласкана от очевидния интерес на събеседничката си, тя не е склонна да говори на тази тема.
„Промени тактиката. Опитай да споделиш, да разкриеш нещо за себе си“ — нареди си Дилайла.
— Моята майка ме отгледа сама — премина тя към пълна импровизация. — Докато бях малка, изобщо не говореше за баща ми.
Мидори леко се приведе напред.
— Защо?
— Е, разбрах това много по-късно. Баща ми я изоставил бременна заради друга жена.
— А вие… поддържате ли връзка с него сега?
Хмм. Току-що Мидори бе скочила в разговора с две стъпки по-напред, отколкото очакваше Дилайла. Очевидно измислената история бе засегнала нещо в душата й.
— Срещнах се с него — каза Дилайла и замълча, за да види дали е разпалила любопитството на Мидори дотолкова, че да зададе въпрос.
Да, така беше.
— Как мина? — попита Мидори. — Ако въпросът не е твърде личен, разбира се.
Явно, темата определено я вълнуваше. Интересно. Дилайла поклати глава.
— Мина добре — каза. — Сега той иска да поддържаме връзка, но аз не съм сигурна. Израснах без него и никога не ми е липсвал. В момента не знам дали го искам в живота си.
Мидори кимна.
— Значи не ви липсваше, когато бяхте малка? Не желаехте ли… нали разбирате, двамата с майка ви пак да се съберат или нещо такова?
— Не. Мисля, че така беше по-добре. Някои неща не бива да се прощават.
— Дори и заради децата?
— Не, за децата всичко може да се направи. Но въпросът е кое би било по-добре за тях.
Мидори отпи глътка вино.
— Права сте. Там е въпросът.
Настана дълго мълчание. Накрая Дилайла го наруши.
— Имам чувството, че сте размишлявали на тази тема.