Мидори не каза нищо. Дилайла знаеше, че в момента мислите се въртят из главата й като снежна виелица. Точно това бе чакала.
— Освен това — добави Дилайла — какво бъдеще може да имаш с него след онова, което стори с баща ти?
Мидори трепна като ударена. За момент се вгледа в Дилайла, очите й бяха пълни с болка и потрес. После лицето й стана твърдо и тя се изправи.
— Сигурна съм, че нямаме повече какво да си кажем — отсече Мидори.
Завъртя се и се отдалечи.
Дилайла гледаше подир нея. Изведнъж се почувства в безтегловност. Може би заради внезапното й тръгване. Или заради нейното достойнство.
Но сега всичко ставаше ясно. Рейн бе убил бащата на Мидори и тя го знаеше. Погледът й го потвърждаваше по-ясно от клетвена декларация.
Точно това бе дошла да научи Дилайла. То подсказваше, че връзката на Рейн с тази жена отчасти се дължи на чувството за вина, а това я правеше уязвима. И подсказваше още, че каквото и взаимно привличане да изпитват Рейн и Мидори, има нещо голямо, което винаги ще ги разделя.
Новината беше добра. Дилайла допи виното и направи знак да й донесат сметката.
Добра новина, повтори си тя.
Тогава защо се чувстваше тъй ужасно?
Мидори крачеше напред-назад из хола. Дине си беше тръгнала. Коичиро спеше спокойно.
Чувстваше се като изнасилена. Как бе възможно онази жена да знае за баща й? Дали беше замесена в неговото убийство? Не, едва ли — такава блондинка щеше да бие на очи в Токио, а освен това Мидори имаше усещането, че връзката й с Рейн е по-скорошна. Тогава откъде знаеше? Не се сещаше за друга възможност, освен Рейн да й е казал. Боже мой, това ли беше неговата представа за споделяне? Дали си говореха за това в леглото?
Тя седна и започна да диша дълбоко, опитвайки да прогони надигащото се гадене. Мисълта, че подсъзнателно е търсила начин да прости на Рейн, изведнъж я изпълни със срам. Излизаше, че той е обсъждал източника на нейния срам с новата си любовница. Как е могъл? Как е могъл?
Опита да се съсредоточи върху дишането, но не можеше да се успокои. Защо беше дошла тази жена? За да прогони Мидори, това бе ясно. За да й каже, че Рейн винаги ще бъде заплаха за нея и Коичиро. Дори нещо повече за да го докаже. Колко време бе минало откакто Рейн се появи отново в живота й? Четирийсет и осем часа? А неговият свят вече връхлиташе по дирите му като някакъв зловонен ураган.
А защо жената бе разкрила, че знае за баща й? За да я тласне точно към такава реакция, помисли си Мидори.
Но това разбиране не променяше факта, че Рейн е обсъждал най-интимния факт, който Мидори можеше да си представи, обсъждал го е сякаш ставаше дума за някакъв дребен проблем с жена от миналото му.
Тя се приведе напред, плътно затвори очи и зарови пръсти в косата си. Наистина се беше надявала. Наистина. Сега го осъзнаваше.
Може би прибързваше с изводите. Може би Рейн не бе казал на онази жена. Може би тя бе намерила друг начин да узнае.
Но това нямаше значение. Нямаше значение дори какво иска жената. Важното беше, че тя казваше истината. Рейн представляваше заплаха. И това никога нямаше да се промени.
Мидори беше длъжна да го прогони от своя живот. И от живота на Коичиро. Завинаги.
16.
На другата сутрин използвах самоличността Уатанабе, за да наема ван от един гараж в Шинджуку. След това напазарувах малко допълнителна екипировка: топли дрехи с тъмен цвят; водонепроницаеми ботуши; радиостанции, ако се окаже, че клетъчните телефони нямат обхват над Японско море. През остатъка от деня спах. Не беше идеален начин да се приспособиш към местния часови пояс, но се нуждаех от почивка, а така или иначе двамата с Докс щяхме да действаме през нощта. Събудих се точно по залез-слънце и след необходимите процедури, за да се уверя, че съм сам, отидох до един уличен телефон да се обадя на Канезаки.
— Хай — каза той както винаги още след първия сигнал.
— Набави ли каквото те помолих?
— Всичко е тук. Въздушна пушка „Оплус ХТ“ с нощен мерник ANPVS-17, два пистолета „СОКОМ Хеклер и Кох“ модел 23 с нощни мерници „Триджикон“, инфрачервен лазерен мерник ANPEQ-6, заглушител „Найтс Арамамънт“, резервен пълнител, сто патрона с кух връх и кобур „Уилкокс“, два прибора за нощно виждане ANPVS-7, разработен от Управлението джипиес предавател с магнитно прикрепване за тайно наблюдение, в комплект с монитор за картографска програма. Не успях да осигуря само десетте стрелички. Оказа се, че имаме само пет.
— По дяволите — изругах и взех да обмислям как ще трябва да прекроим плана.