— Боже — простенах, — никой ли вече не работи за правителството си?
Докс изохка.
— Казах ти веднъж, човече. Бъдещето е в приватизацията. Значи не мислиш, че ще можем да премахнем Хилгър тук, в Сингапур?
Поклатих глава.
— Съмнявам се, че Хилгър ходи дори до магазина за мляко, без да носи в себе си пет различни валути и три паспорта с различни самоличности. Ще се върне в яхтклуба, ще чуе сирените и ще изчезне.
— Не можем да го причакаме в яхтклуба. Не можем повече да се върнем там.
— Добре, забравете за Сингапур — намеси се Боаз. — Но ако имате информация къде можем да намерим Хилгър след тази случка, с Нафтали ще се възползваме от нея. Само ние двамата, дискретно и незабавно. Можете да разчитате на това.
Канезаки сви рамене.
— Тайните рано или късно се разчуват така или иначе — отбеляза той и Боаз се ухили.
Не бях изненадан. Канезаки толкова много искаше смъртта на Хилгър, че ме вкара и мен в играта. Защо да не допусне и израелците? Дори не се налагаше да им издава секретна разузнавателна информация. Всичко, което знаеше по тази операция, идваше от мен.
Канезаки разказа на Боаз какво знаехме. Когато свърши, Боаз попита:
— Значи смяташ, че този човек от сигурността на пристанището, Боземан, е част от схемата на Хилгър?
— Точно така — потвърди Канезаки.
— И му имаш координатите? Служебен и домашен адрес, телефонни номера, снимки?
— Разбира се.
— За кого работи Хилгър?
— Не знам. Има много групировки, които с радост биха гръмнали рафинериите в Ротердам. „Ал Кайда“, „Хамас“, „Хизбула“… а Хилгър има връзки с всичките.
Боаз присви устни и подсвирна.
— Ако си прав за това, което е намислил Хилгър, колко време имаме според теб, преди да довърши всичко?
Канезаки кимна сякаш точно за това мислеше в момента.
— Трудно е да се каже. Знаем, че от известно време планира нещо в Ротердам и че то е важно за него. След загубите, които претърпя, предполагам, че ще се отправи за Амстердам веднага щом се отвори възможност да завърши плана си.
— Ако ще прекарва някакво устройство, защо не го задейства с часовников механизъм? — намеси се Докс. — С детонатор, свързан с мобилен телефон например. Може да набере номера от всяка точка на земята и — бум!
Боаз поклати глава.
— Има прекалено много потенциални проблеми. С часовников механизъм няма да стане, защото не знае кога пристига пратката. С мобилен телефон също, защото в контейнера може да няма обхват. И в двата случая рискува устройството да бъде повредено или обезвредено по друг начин. Възможно е да изпуснат контейнера или да го изхвърлят в морето.
— Боаз е специалист по бомбите — обясних.
Боаз се усмихна.
— В днешно време се наричат „импровизирани експлозивни устройства“. Звучи по-внушително. Но никой не ми е увеличил заплатата заради това.
— Ако можеше да свърши всичко от разстояние, нямаше да има нужда от Боземан или от някой друг вътрешен човек — допълни Канезаки.
Докс кимна.
— Добре, добре. Ако Хилгър не е тук, обзалагам се, че Боземан има достатъчно информация, която може да ни заведе при него. Можем любезно да го попитаме.
— Ами твоята организация? — обърнах се към Боаз. — Ако им предадеш информацията, те ще я предадат…
— … на ЦРУ — довърши Боаз. — Връзките ни с холандците… не са толкова силни.
Свих рамене.
— Тогава ЦРУ ще кажат на холандските служби.
— Сигурно се шегуваш — намеси се Канезаки. — ЦРУ няма да предаде никаква информация на никого, без преди това да я проучи. Повечето от данните, по които работим, идват от неофициални източници, останалото са предположения. Те може би никога няма да предадат тази информация. А дори и да го направят, това ще стане най-рано след месец. Никой не би рискувал да отправи подобно предупреждение и то да се окаже фалшива тревога. Повярвайте ми, в една бюрократична машина хората се страхуват повече да не изглеждат като глупаци, отколкото, че Ротердам ще бъде изтрит от лицето на земята. По този случай официалните канали са чиста загуба на време.
Всички мълчахме.
— Всичко може да се окаже търсене на игла в копа сено, така е — наруши мълчанието Боаз. — Но интуицията ми подсказва, че си струва да опитаме. Пък и ми се ходи до Амстердам. Рейн, а на теб?
Погледнах към Докс.
— Ако ти не отидеш, аз ще го направя — заяви приятелят ми. — Ако трябва — ще допълзя до там, не ми пука. Не само заради пъклените планове на Хилгър, нито защото искам отмъщение, макар че — да, искам. А защото Хилгър знае, че ще го търсим. И при първа възможност ще ни очисти, за да удължи собственото си дълголетие. Отказвам да живея живота си в страх как това копеле ще ме надхитри. Не, благодаря, аз пръв ще го очистя и след това ще спя спокойно.