Разказах им за плана на района около дома на Боземан, след това обсъдихме как да процедираме. Боаз се съгласи, че най-добре е да го пресрещнем довечера, когато се връща от работа, а ако не успеем — утре сутринта, когато излиза. Щом заговорихме за Хилгър обаче, станах неспокоен. Не оценявахме адекватно евентуалното му присъствие в града.
— Ако всичко това е истина — изтъкнах, — и той наистина разполага с радиологично устройство, което възнамерява да задейства, сигурно вече е тук. И вероятно се е свързал с Боземан. Може дори да е сложил взривателя на устройството.
— Добре — кимна Боаз. — Да предположим, че го е направил. Какво ще предприеме след това?
— Изчезва. Операцията приключва. Може би устройството е с часовников механизъм, а може и да се активира с мобилен телефон. И в двата случая той ще иска да напусне града преди детонацията, иначе има голям риск да го хванат, когато затегнат сигурността. Хваща влака за Брюксел направо от Ротердам.
— Не — възрази Нафтали.
С Боаз го погледнахме.
— Знаех си, че можеш да говориш — ухили се Боаз.
— Няма да си тръгне веднага — продължи Нафтали, без да обръща внимание на закачката. — Вече е прекъснал всички връзки и му остава да се справи с Боземан. Боземан може да го свърже с операцията. Първо убива Боземан и тогава изчезва оттук.
Притихнахме. Нафтали беше дяволски прав.
— Добре — казах аз. — Къде ще хване Боземан?
Нафтали сви рамене.
— А ние къде смятахме да го хванем?
Боаз кимна.
— Прав си. Не бива да чакаме Боземан на едно и също място с Хилгър. Нещата може доста да се объркат.
— Защо не му се обадим? — предложих. — На Боземан. Да го разпитаме. Ако знае нещо, ще ни каже.
— Рисковано е — противопостави се Боаз. — Ще го предупредим така.
Сега пък аз свих рамене.
— Все пак довечера трябва да се прибере. Ако не постигнем с обаждането желаните резултати, винаги можем да използваме апартамента му за план Б.
Извадих записките, които си водех, докато четях съобщението на Канезаки тази сутрин.
— Ето мобилния му телефон — добавих. — Да видим какво ще стане, ако се обадим неочаквано на нашия приятел Боземан.
Боаз ми подаде един апарат.
— Стерилен е — каза.
Въведох номера. Две позвънявания и един дълбок глас изрече:
— Hoi.
— Здравейте. Търся господин Боземан.
— Да, на телефона.
Спомних си имената, които Канезаки ми беше пращал.
— Имаме общи познати, аз съм приятел на Джеймс Хилман и Уилям Детс.
Мълчание. След това Боземан каза:
— Да?
Нямаше „Моля?“ или „Кой?“ Нещо в избора му на думи и в тона му ми подсказа, че съм ударил джакпота.
Помълчах още малко, за да видя до какво ще доведе напрежението на тишината.
— Ъъъ… за наемането на имота ли става въпрос? — попита той.
Да му се не види, работи! Това ако не беше парола, да не се казвам Джон.
— Трябва да ви дам обратна парола, нали? — попитах.
— Кой… Кой се обажда?
— Ще ви обясня кой съм, господин Боземан. Точно сега аз съм или най-добрият ви приятел, или най-големият ви враг. Разследвам Джеймс Хилман от повече от две години. Знам какво ще прави в Ротердам. Знам и как ви е използвал за целите си. Съдействайте ми, и то веднага, или следващото обаждане ще е от националната полиция и специалните служби.
Настъпи дълга пауза. Чувах го как диша. Учестено.
— Аз… какво искате? — изхъхри.
— Да се видим. Веднага. Ще ви кажа с какво точно се занимава Хилман, а вие ще ми разкажете каквото знаете. В замяна няма да се обаждам в полицията. Но първо да уточним нещо. Много е важно. Заради сигурността ви. Срещахте ли се днес с Хилман?
— Аз… аз… защо?
Срещал се е. Пролича си по гласа му.
— Не сте в безопасност — казах. — Тази вечер не можете да се приберете у дома. Не и преди ние да се погрижим за вас.
— Как… Дори не знам кой сте?
— В момента на работа ли сте?
— Да.
— Добре. Имате един час да си помислите за всичко това и ще видите, че нямате друг избор, освен да ми се доверите. Тръгвам за Ротердам. Ще ви се обадя, когато пристигна. Можем да се срещнем където пожелаете. Вероятно ще искате да е на публично място — и затворих.
Боаз се намръщи.
— Ще го оставиш да избере мястото?
— Разбира се, че не. Просто искам да го накарам да се размърда. Щом предприеме първото си действие, ще предприеме и второ. А сега да вървим. Ще ви разкажа по пътя.
Колата им бе паркирана близо до хотела, беше мерцедес S-класа с навигационна система. Нафтали шофираше. Боаз вкара адреса на работното място на Боземан. Стигнахме там за по-малко от час — не беше в града Ротердам, за който бях чувал, че е красив, нито дори на пристанището, а в рафинериите, сред огромна система от водни канали, в които бяха закотвени товарни кораби и шлепове за отпадъци. Хиляди километри тръби, които поемаха във всички възможни посоки и доставяха бог знае какво на бог знае кого. Петролни танкери и въртящи се електрически турбини, огромни комини, изригващи пушек, а над тях небе с цвят на олово.