По дяволите, болеше го цялото тяло. Сигурно са го размятали, докато е бил припаднал. Опита се да помръдне, но не успя и веднага разбра защо. Китките и глезените му бяха завързани, а ръцете му бяха опънати над главата. Или по-точно — под главата, защото след като си възвърна възприятията, му стана ясно, че е вързан на наклонена дъска, а краката му са на педя над главата. Това никак не беше добър знак.
Къде, за бога, се намираше? Малка стая, вероятно три на три метра. Дървени стени. Флуоресцентно осветление. Нищо, за което да се хване. Струваше му се, че се издига и пада, и реши, че е заради световъртежа, но след това разпозна ритъма. Беше на плавателен съд и движението идваше от вълните.
Кои бяха хората, които го отвлякоха? Във всеки случай си ги биваше. Не изгубиха нито секунда, след като русият му отвлече вниманието. Тези отстрани бяха в пълна готовност и знаеха какво правят. Такава координация говореше не само за умения, но и за увереност в другия и сработеност, каквито идваха само след дълго съвместно обучение. Това не бяха свободни агенти. Работеха в екип отдавна.
Почуди се дали онзи негодник Джим Хилгър няма нещо общо. Тази мисъл му мина, преди да загуби съзнание, а се беше научил да се доверява на инстинктите си за подобни работи. Първият отговор винаги беше най-верният, така знаеше от опит. Сега, вече в съзнание, виждаше логиката в първоначалното си подсъзнателно заключение. Координацията и уменията водеха към Хилгър. Беше работил за специалните служби и за ЦРУ, преди да се уволни. А и имаше мотив, който можеше да обясни положението. С Рейн бяха убили двама много печени типове от мрежата на Хилгър — единият беше оръжеен търговец, а другият — терорист, който се опитваше да купи ядрено оръжие и натискаше Хилгър да мине в нелегалност, нищо чудно да му имаше зъб за това. Да, сигурно ставаше въпрос за Рейн, иначе защо просто не го убиха пред супермаркета? Защо да поемат допълнителен риск, като го отвличат? Е, каквото и да беше, много скоро щеше да разбере кои са хората и какво искат.
Гневеше се на себе си, че се остави така глупаво да го хванат. Чака прекалено дълго, това му беше първата грешка. Не беше огледал терена, когато русият го заговори, а трябваше да го направи още преди да излезе от магазина, или пък, ако нямаше видимост, веднага след като излезе. Тъпо, много тъпо. Ако беше видял шляещите се мъже с каски, щеше да застане нащрек още преди да тръгнат към него, и това коренно щеше да промени положението. А и не трябваше да посяга към ножа веднага, щом забеляза, че нещо не е наред — това също беше инстинкт, да почувства оръжието в ръката си, но в случая се оказа погрешен. Най-напред трябваше да се изтегли от точката, в която смятаха да го сграбчат, да ги накара да реагират, да го гонят, каквото и да е. Тогава щеше да има достатъчно време да извади ножа и да го стисне здраво. Нали все това му повтаряше Джон? Движи се. Никога не се превръщай в неподвижна мишена. Понякога му се струваше, че Рейн го назидава, и тогава настръхваше, но трябваше да признае, че знаеше какво говори.
Чудеше се как са го намерили. Имаше много начини да научат, че е в Убуд. Стига да имаха достатъчно ресурси. След това вероятно са пратили съгледвач във всеки супермаркет в града, като са знаели, че все някога трябва да се появи. И когато е станало така, някой е предал по радиостанция или мобилен телефон сигнал и са се събрали около „Бинтанг“, докато е бил вътре. Кога ходи за последен път там? Преди четири дни… не, пет. Значи вероятно са в града от близо седмица. Дали не беше забелязал и нещо друго подозрително? Не, в Убуд непрекъснато идваха туристи и освен това, ако се движат на мотоциклети и с каски, е невъзможно нещо в тях да ти направи впечатление.
Поне един от тях трябва да е карал ван. Сигурно са го инжектирали с фентанил, рохипнол или нещо подобно, още усещаше убождането на шията. Завлекли са го във вана, след като е припаднал, и са изчезнали, преди някой да успее да се намеси или дори да разбере какво точно се случва. Някъде наблизо са сменили превозното средство, след това са поели към брега, където ги е чакала яхтата. Така се беше озовал тук. Пое дълбоко дъх. Добре, издъни се. Трудно можеше да го отрече в момента. Но нямаше смисъл да се самобичува — имаше чувство, че някой друг ще се погрижи за това, и то съвсем скоро. Ако се деморализира, само ще му бъде по-трудно да издържи.