— Мисля да замина за известно време — отвърнах и оставих Тацу сам да си разтълкува думите ми.
Той кимна.
— Прощавай, че ти го казвам, но според мен ще е жалко.
Неохотно се усмихнах. Той беше просто неуморим.
— Знам какво искаш, Тацу. Само че трябва да разбера какво искам аз.
— Не знам какво искаш. Знам само от какво имаш нужда.
— Така ли? И от какво?
— От цел.
— Е, ще ти кажа, когато я открия.
Тацу сведе очи, после пак ме погледна.
— Спомняш ли си какво ми каза на предишната ни среща? Че Виктор трябвало да те убие, понеже това било игра с нулева сума?
Внезапно ме обзе безпокойство.
— Да, спомням си.
— Хрумвало ли ти е, че същото е валидно за теб?
Не ми дойде наум нищо смислено, затова отговорих:
— Не разбирам какво искаш да кажеш.
— Искам да кажа просто, че нулата не е никаква печалба. Особено след такава игра, каквато играеше ти. Защо не играеш за нещо повече?
Изведнъж ме обля вълна от мунашиса — пустота, безплодност, безполезност. Зачаках с надеждата да премине. Но продължавах да се чувствам така.
— Трябва да си тръгвам — измърморих аз. — Кой черпи?
Той кимна.
— Позволи на мен, моля те. Ти ще черпиш другия път.
— Не знам кога ще е това, Тацу.
— Мога да почакам.
„Не колкото мен“ — помислих си аз.
Той остави десет йени на масата и двамата се изправихме.
— Джаа — каза Тацу, което в този контекст означаваше „Пак ще се видим“.
За малко да му отговоря със сайонара — „сбогом“.
Но не го направих. Защото той може би имаше право. Може би наистина исках нещо повече от нула. Просто не знаех как да го получа. И дали изобщо някога ще успея.
Бележки
Глава 3
За да научите повече за двата процента военни, които през Втората световна война американското правителство определяло като „агресивни психопати“, препоръчвам Dave Grossman, On Killing: The Psychological Cost of Learning to Kill in War and Society.
http: //www.killology.com
За размислите на Рейн, че осъзнаването на нещо като опасно автоматично го прави по–малко опасно, съм задължен на Марк Макянг.
http://nnsd.com
А за „разговор“ между Рейн и Макянг за насилието, личната сигурност и шпионския занаят, както и още няколко истории за живота на ръба, препоръчвам Campfire Tales from Hell.
https://www.amazon.com/Campfire–Tales–Hell–Survival–Bouncing–ebook/dp/B0083XYSWM
Глава 4
Оригиналният хотел „Окура“ беше разрушен през 2015 г. Доволен съм, че успях да го видя, преди да го съборят. Ето още за неговата история и за това какво го прави изключителен, наред с прекрасни фотографии:
http://www.travelandleisure.com/slideshows/hotel–okura–tokyo
http://www.japantimes.co.jp/life/2015/06/06/style/refusing–check–hotel–kura/#.V_GvljKZN3k
Глава 5
В последно време любовните хотели все повече се използват и за други цели, които не са непременно свързани със секс. Рейн очевидно го е правил още преди десетилетия.
https://www.theguardian.com/world/2016/dec/24/no–sex–please–were–japanese–love–hotels–clean–up–their–act–amid–falling–demand
Глава 6
Откъсът от „Моралният човек и аморалното общество“ на Райнхолд Нийбур, за който говори Рейн, гласи: „Самозаблудата… е онази дан, която моралът плаща на аморалността, или по–скоро средството, чрез което по–низкият „аз“ си осигурява съгласието на по–добрия, за да се поддаде на желания и постъпки, които рационалният „аз“ може да одобри единствено ако са прикрити“.
Изложбата „Съкровищата на замъците Азучи и Ниджо“ беше открита през 2016 г. в Токийския национален музей. Дано ми бъде простено, че малко я върнах назад във времето.
Глава 8
Едни от любимите ми изакаи са едновремешните заведения, разположени под естакадите на метрото. Ето един чудесен фотоблог за Юракучо, където има страхотни изакаи.
https://lifetoreset.wordpress.com/2013/06/06/tokyo–neighborhood–izakaya–under–the–train–tracks–at–yurakucho/
Глава 9
„Радио“ е един от най–хубавите барове в Токио (което говори много) и от откриването му през 1972 г. е преживял няколко превъплъщения. Описал съм го какъвто изглежда днес — което не е проблем за действие, развиващо се през 1982 г., защото този бар е вечен. Ако сте в Токио, идете и се уверете сами.
http://www.tokyofoodlife.com/?p=708
Глава 10
Ето една хубава снимка на улицата в квартала Хякендана в Шибуя, където устройват засада на Рейн. Поствам на своя уебсайт снимките, които откривам при проучванията си, но тази е по–качествена и наистина улавя нощната атмосфера на това място.
https://www.flickr.com/photos/sbisaro/7562779568/in/photostream/
Уикипедия предлага подробна информация за комисиите на Чърч и Пайк, политическите убийства, вътрешните саботажи и психологическите експерименти с хора. За щастие тези злоупотреби отдавна са история и никога повече не могат да се повторят.