Заглавието на този текст е „Практически бойни изкуства“, нали така? „Практически“ в смисъл на занимаващи се с действителни факти и опит, а не с теория. Хората, които не се подготвят за реално случващи се нападения, научават находчиви решения на измислени проблеми. Стават адски добри — само че не в каквото трябва. Това са хората, през които Рейн преминава като моторна резачка, ако се озоват между него и целта му.
А тренировките? Пак почнете отзад напред. С каквото и да предполагате, че има вероятност да се сблъскате, опитайте се да организирате тренировките си така, че да го имитират колкото може по–детайлно. Колкото по–реалистични са тренировките ви, толкова по–добре ще се подготвите за реалното нападение. Това е очевидно, нали? Бихте ли се доверили на хирург, който само е чел учебника по анатомия? Или предпочитате лекар, който се е подготвял върху трупове и животни? Всъщност не предпочитате ли онзи хирург, който стотици пъти е извършвал въпросната операция? Брус Ли казва: „Най–добрата подготовка за събитието е самото събитие“. Струва си да помислите над тези проницателни думи.
Няколко съвета. Истинското насилие включва страх и други емоции, които карат тялото ви да изхвърля големи дози адреналин във вашата кръвоносна система. Ако не сте свикнали, адреналинът ще ви отреже достъпа до подготовката, която си мислите, че имате, и няма да ви позволи да реагирате адекватно. В повечето зали за бойни изкуства се отнасят малко лекомислено към подготовката за адреналинов стрес, като карат учениците си да провеждат спаринг срещи. Но доколко спарингът може да се сравнява с реалното събитие? Само с лек контакт и без удари по главата? С правила, рефер и доброволно участващи съперници? Без крясъци и словесна агресия, без предварителна неяснота по отношение на намеренията на съперника? Подгответе се за адреналиновия стрес преди реалното събитие, за да сте в състояние да се справите по–добре с изхвърлянето на адреналин по време на самото нападение.
Знам какво си мислите… ей, той обеща да говори за бойните изкуства, а тук няма нищо за карате, кунгфу и тям подобни! Например кой ще победи, ако се бият майстор на айкидото и на савата? Хайде де, казвай!
Винаги съм намирал такива въпроси за странни. В края на краищата готвите ли се да ставате майстор по джудо? Или очаквате да се биете с такъв? Ако отговорът е „не“, защо този въпрос е толкова важен за вас? Изберете бойно изкуство въз основа на това как, колко често и колко време действително ще тренирате и от кого ще ви помогне да се защитите това изкуство, а не въз основа на хипотетични боеве на живот и смърт между опитни майстори.
Още един съвет. Тренировките са много по–важни от конкретната техника. Какво значение има дали ще приложите боксьорско кроше, джудистко хвърляне или удар с крак от каратето, ако не сте упражнявали тази техника поне сто хиляди пъти? (Допълнителен съвет: техниките, които се изпълняват по–бързо, могат и по–бързо да се усвоят. Десет хиляди повторения на упражнение, което отнема една минута, изискват по–малко време от десет хиляди повторения на упражнение, което отнема пет минути. Затова простите техники се научават по–бързо, а и е по–малко вероятно да ви провалят при адреналинов стрес.)
Що се отнася до конкретни бойни изкуства, отдавам предпочитание на онези, които могат да се практикуват „на живо“. Боксът, джудото, джиу-джицуто, тайландският бокс, самбото и борбата могат да се практикуват като спорт срещу мотивиран съперник. Ако искате да се научите да избягвате насочен срещу вас удар, не е зле ударът да е насочен от човек, който наистина иска да ви шибне един. Ако искате да се научите да хвърляте някого през хълбок, не е зле да тренирате със съперник, който прави всичко възможно да ви попречи. Да, знам, че и двата примера не са същото като „истинското нещо“. Тренировката е имитация. Колкото по–точна е имитацията обаче, толкова по–добра е подготовката.
Малко по–горе обещах да спомена за защитата от изнасилване. Хайде пак да тръгнем отзад напред, както правят оцеляващите. Какво му е нужно на изнасилвача, за да извърши изнасилване? Трябва да е много близо до вас, нали така? За да може да ви сграбчи. Кое бойно изкуство е по–практично за отблъскване на изнасилвач? Някое, в което има сграбчване, например бразилското джиу-джицу, или в което има ритане, като таекуондото? А какъв вид тренировка ще ви подготви по–добре за адреналиновия стрес при нападение на изнасилвач? Търкалянето по земята с партньор, който се опитва да ви прикове под себе си, да ви извие лакътната става, да ви задуши и изобщо по всякакъв начин да ви подчини, като използва всичката си сила, или спарингът с партньор, който се опитва да ви ритне? Кое бойно изкуство повече се доближава до онова, за което се подготвяте?