Нямаше смисъл да отбелязвам, че между мен и тоя Виктор има нещо общо. Миямото или не беше забелязал, или не го интересуваше. А може и да проявяваше учтивост, както обикновено.
Зачаках и той продължи:
— Виктор ми каза, че от известно време ме наблюдавал. Както и хората, за които работя. И от сега нататък трябвало да се обръщам за… ликвидирането на когото и да било само към него.
— Как е научил толкова много за теб?
— Така и не успях да установя. Мога само да кажа, че е извънредно находчив. И опасен, както вече споменах.
— В какъв смисъл опасен?
— Когато му казах, че не се нуждая от други помощници, за да изпълнявам служебните си задължения, той ме увери, че това скоро щяло да се промени и тогава пак щял да ме потърси.
— И?
— След два дни единият от тримата, които използвах за ликвидациите, беше мъртъв. На другия ден — още един. Предупредих третия — по–млад от другите двама, но въпреки това много способен, макар и за съжаление може би малко импулсивен. Той отговори, че знаел за този Виктор и щял да се погрижи за него. И все пак един ден след разговора ни умря и той. След което Виктор отново се свърза с мен и ми предложи услугите си. И аз вече бях наясно, че ако откажа, ще убие и мен като хората, които използвах.
Миямото се намръщи и отпи глътка чай.
— Обсъдих положението с моя началник, който обеща да се погрижат за Виктор. След три дни обаче началникът ми беше мъртъв. Оттогава работя само с Виктор.
Умълчахме се и аз се замислих за казаното от него. После попитах:
— Хората, които е убил Виктор… как са умрели?
Той потрепери.
— Всички бяха пребити до смърт.
Изражението му беше красноречиво, но въпреки това се осведомих:
— Ти видя ли лично резултатите?
Миямото кимна.
— Е, предполагам, че ти се е наложило — отбелязах аз.
Отново се умълчахме.
— Конкретната ситуация е нова за мен, но иначе това си е най–обикновено изнудване — казах аз накрая. — Нали знаеш, ако искаш да отвориш салон за масаж, трябва да пращаш цялото пране във фирма на якудза. Иначе ще ти подпалят салона. Искаш да отвориш ресторант? Добре, стига да възложиш сметоизвозването на фирма на якудза. Виктор просто е заимствал идеята и я е приложил в нова област. Искаш да се отървеш от политически проблем? Добре, стига да се обръщаш към Виктор ООД.
Миямото въздъхна.
— Да. За съжаление анализът ти е точен, струва ми се.
— Изненадан съм, че твоите хора са допуснали да ви се наложи със сила.
— Неговите акредитиви бяха извънредно убедителни.
— Естествено. Сигурен съм и че цените му са разумни. Засега. Замислял ли си се обаче какво ще се случи по–нататък? Насилието е валута и вие оставяте този тип да я монополизира. Не след дълго ще реши да се насочи и към други неща. Как ще го спрете тогава?
— Струва ми се, че някои от началниците ми споделят твоите опасения. Обаче, може би разбираемо, предпочитат да приемат монопола на Виктор просто като нова цена за такива услуги.
— Няма да се усетите и той ще вдигне цената. Взима ли ви месечна такса, независимо дали сте прибягвали до неговите услуги? Ако още не го прави, скоро ще почне.
Той ме погледна.
— Откъде знаеш толкова много, Рейн–сан?
Свих рамене.
— Просто си задавам въпроса какво щях да направя аз, ако бях като този Виктор.
— И какъв е той?
— Според твоето описание ли? Амбициозен, безпощаден и склонен към всякакви рискове. И презира съществуващия ред.
— Да. Злополучна комбинация от качества.
— Колко ви взима?
— Предпочита да му плащаме в щатски долари. Петдесет хиляди на поръчка.
Засмях се.
— Той ви ограбва бе, хора. Аз взимах една пета от това. Преди десет години, да, но все пак. Защо не ми платите толкова да го премахна? И после ще ви взимам половината от неговата цена.
Думите ми го накараха леко да пребледнее.
— Наистина ли толкова ти трябват тези пари?
Свих рамене.
— Е, не успях да изхарча всичко, което спечелих на Филипините, обаче спестяванията ми няма да стигнат за дълго.
— И все пак. Идеята не е добра.
— Защо?
— Ако се срещнеш с него, ще разбереш.
— Тогава ще се срещна с него. Той има екип, нали? Трябва да има, щом е толкова добре осведомен, колкото казваш, и действа толкова бързо. Съобщи му, че имаш човек, който иска да работи за него.
Той поклати глава.
— Няма да го направя.
— Защо? Това може да ти е от голяма полза. А и… имам нужда от тази работа, приятелю. Иначе не знам какво ще правя тук.
Миямото въздъхна.
— Толкова зле ли беше на Филипините?