— Този негодник има нужда от психиатър.
— Ти го победи два пъти. Първо, като му взе диска. Второ, като ликвидира адютанта му Мураками. Той е горделив и злопаметен.
— Тя… те в опасност ли са?
— Не мисля. Той се интересува от нея само като от средство да се докопа до теб.
— Как се сдоби със снимката?
— Чрез претърсване на вещите на един негов приближен.
— Законно претърсване?
Тацу поклати глава.
— Не съвсем.
— Значи има шанс приближеният да не знае, че снимката липсва.
— Уверявам те, че дори не подозира. Моите хора изтеглиха съдържанието на цифровия му фотоапарат, но не са го насилвали по никакъв начин. Няма как да разбере, че сме претърсили вещите му. Невъзможно е Ямаото да узнае, че си открил съществуването на… сина си.
Имаше някаква странна вещественост в тези последни думи. Те сякаш увиснаха във въздуха.
Син, помислих си. Нямаше смисъл в тази дума. Баща ми имаше син. Но аз нямах.
— То… момче ли е?
Тацу кимна.
— Поразпитах дискретно тук и там. Нарекла го е Коичиро. Ко-чан.
— Откъде знаеш… откъде си сигурен, че е мой?
Той сви рамене.
— Не виждаш ли, че прилича на тебе.
Това дори не ми го побираше умът. Бях объркан и осъзнавах, че съм в нещо като шок.
— Защо ми показа тази снимка? — попитах с усещането, че вървя опипом в пълен мрак. Защото си бях подредил мислите. Всичко беше свършило. Все едно беше мъртва, утешавах се със спомените.
Искаш да кажеш, измъчваше се.
— Предпочиташ да не ти я бях показал ли?
— Какъв е смисълът? Дори да исках, дори тя да искаше, не мога да се видя с нея, докато Ямаото ме търси.
Млъкнах и усетих прилив на гняв. Погледнах го.
— Затова ли ми каза?
Той сви рамене.
— Някои от мотивите ми определено са себични. Други не са. Знаеш не по-зле от мен, че ти трябва някаква връзка със света, нещо, което да те отклони от нихилистичния път, по който вървиш. Съдбата явно е решила да се намеси.
— Точно така. За да се махна от бизнеса с убийствата, трябва само да убия още няколко души.
— Изречено по този начин, звучи парадоксално. Но все пак описа правилно същността на въпроса.
Поклатих глава. Опитвах се да проумея.
— Няма никога да мога да ги видя, ако първо не убия Ямаото.
— Да.
— А Ямаото е умен. Разбира, че нещата се променят. Което означава, че е много вероятно да подсили охраната си.
— Най-вероятно точно това ще направи.
Погледнах го.
— За Бога, защо просто не го арестувате? За какво ви плащат?
— Ямаото е виден политик с много покровители и ти го знаеш. Ако направя опит да го арестувам, просто ще ме уволнят. Той е недосегаем за обичайните способи.
— Аз дори не знам дали тя ще поиска да ме види. Защо не ми се е обадила?
— Има ли ти адреса?
— Не. Но е можела да се свърже с теб.
Той сви рамене.
— Може би се колебае. И кой не би се колебал? Вярно, че не ти се е обадила. Но от друга страна, е родила детето ти. Тя е майка на сина ти.
— Господи — повторих. Зави ми се свят.
— Странно нещо е да имаш дете. Променя напълно най-фундаменталните ти приоритети. Когато се роди най-голямата ми дъщеря, осъзнах, че ще направя всичко — всичко, — за да я защитя. Ако се наложеше да се подпаля, за да я спася от нещо, щях да го сторя с огромно облекчение и благодарност. Това е нещо невероятно, огромна привилегия да обичаш някого толкова много, че той да промени цената на собствения ти живот.
— Не знам дали съм готов за това — имах чувството, че съм излязъл от тялото си и вместо мен говори някой друг.
— Естествено, че не си. Никой никога не е готов. Защото тази привилегия идва с отговорност — той прехапа устните си. — Когато синът ми почина, не можах да направя нищо, за да го спася. Всичко, което бих сторил, при това с най-голяма радост, нямаше никакъв смисъл. Не можеш да си представиш какъв удар е да знаеш, че най-ценното, върху което имаш власт — собственият ти живот, — няма никаква стойност като разменна монета или подкуп, за да спасиш живота на детето си.
Тацу отпи от халбата.
— Ето виждаш ли, през целия си живот си вярвал, че слънцето се върти около земята. Сега ще откриеш, че е обратното. С всички последствия.
Не намирах думи. Главата ми се беше замаяла, но поръчах по още една бира.
Известно време пихме в мълчание. В един момент Тацу попита дали искам да остана сам. Отвърнах му, че не искам, че предпочитам да остане с мен, че се нуждая от компанията му. И че просто искам да помисля.
След още три бири казах:
— Не мога да го осмисля още. Не и за една вечер. Но ще направя едно нещо. И искам ти да ми помогнеш.