Но този път погледнах. Може би от болезнено любопитство. Или някакъв неуместен инстинкт, нещо, което при други обстоятелства би било благородно, ме тласна да се изправя пред последствията от делата си. Каквото и да беше, погледнах.
Очите ни се срещнаха. В неговите видях доброжелателност, може би леко учудване. Но не осъзнаване. Не още страх.
Вратата се отвори. Момчето.
И тогава аз замръзнах.
Не знам по какъв друг начин да го определя. Мисълта ми беше ясна. Както и възприятията ми. Но не можех да помръдна. Все едно се бях вкаменил. Абсурдно си заповядах наум: „Движи се! Движи се!“ Нищо.
От челото ми започна да се стича пот. И не помръдвах.
Мани ме погледна, учудването премина в тревога, след това в страх, след това в решителност. Побърза да си закопчае панталона и бръкна с дясната си ръка в джоба. В съзнанието ми проблесна думата „Нож!“, но крайниците ми продължаваха да не реагират.
Ала не беше нож, а някакъв паникбутон. Само след секунда Докс се обади.
— Мамка му, нещо става. Бодигардът тича към вас.
Не можех да му отговоря, бял онемял. Той продължи:
— Там ли си бе, човек? Кажи нещо! — а след това: — Мамка му, не знам дали ме чуваш, но със сигурност не ми отговаряш. Дръж се, идвам.
Мани заотстъпва към вратата. Обърна се и вдигна момчето на ръце.
В същата секунда вратата се отвори с трясък, бодигардът влетя вътре и за малко не събори и двамата. Позна ме и реши, че е сбъркал, като преди малко не се е вслушал в интуицията си.
Блъсна Мани и момчето вляво и бръкна под сакото си назад към кръста. От лицето ми се лееше пот, но все още не можех да помръдна нито мускул.
Вратата отново се отвори рязко и Докс нахлу в помещението. Бодигардът се обърна с изваден пистолет.
И чак тогава, когато видях, че ще застреля Докс, парализата ми премина. Изревах нещо нечленоразделно, пристъпих две крачки и сграбчих оръжието изотзад с две ръце. Десетилетията сграбчване и извъртане в джудото и джиу-джицу ги бяха придали невероятна сила на ръцете ми и веднъж докопал пистолета на бодигарда, знаех, че е мой. Извивах с всички сили, като гледах дулото да не сочи към мен и към Докс. Бодигардът изкрещя и китката му изпука. Пистолетът гръмна, докато го изтръгвах от ръката му, и грохотът изпълни малкото помещение.
Докс сграбчи врата на бодигарда изотзад и вдигна противника си от земята. Мъжът се вкопчи в масивния му бицепс и зарита отчаяно. Мани и момчето се изнизаха покрай стената. Потърсих права линия за изстрел към Мани, но Докс и бодигардът ми пречеха. Моят човек отвори вратата и избяга заедно с детето.
Докс премина към хадака джиме — захвата на съня — и бодигардът започна да се съпротивлява още по-ожесточено, извивайки тяло и ритайки във въздуха.
Вратата се отвори с трясък за пореден път. Двама бели мъже нахлуха в тоалетната. И двамата бяха с извадени пистолети.
— Долу! — изкрещях на Докс. Но той продължи схватката с бодигарда. Ала все пак направи, каквото можа: извъртя се и изпречи противника пред себе си като щит.
Новодошлите паднаха на коляно, за да намалят обхвата на прицелването ми. Плавността на движението демонстрираше тренинг и опит. Докс и бодигардът бяха между мен и тях — тъкмо в центъра, където след миг щеше да избухне кръстосан огън.
Напълно откачена мисъл си проправи път през мозъка ми: „Как, по дяволите, успяват да внасят тук пистолети?“
С мощно движение, подсилено от прилива на адреналин, Докс хвана с едната си ръка бодигарда за колана и го запокити към двамата мъже. Използва инерцията, за да се хвърли на пода.
Непознатите се опитаха да отскочат от връхлитащата ги маса на едрия телохранител. Само единият успя — този до вратата, който избегна сблъсъка на милиметри. Партньорът му пое удара. Но при отдръпването си първият отклони за миг вниманието си. И в този миг аз изстрелях два куршума в гърдите му.
Вторият мъж падна по гръб и двамата с бодигарда се търколиха като кълбо към стената. Мъжът все пак се опита да се прицели в мен, но прекалено късно. Извърнах се и изстрелях още два куршума. Първият уцели бодигарда в гърба. Вторият попадна в рамото на съборения мъж и го завъртя настрани. Той обаче се съвзе и отново насочи дуло в мен.
Как ли пък не, дрисльо такъв, сега не си на ход. Нямаш ход.
Преместих се, без да го изпускам от прицел, и натиснах спусъка още два пъти. Първият куршум раздроби гръдната му кост, а вторият размаза лицето му. Насочих пистолета към бодигарда — спри, дишай, прицели се — и го прострелях в тила, след което изпратих последен куршум в главата на мъжа, когото бях ранил в гърдите.
В помещението изведнъж се възцари зловеща тишина. Ушите ми пищяха. Въздухът киселееше от барутен дим.