Веднъж в една квартира на организацията във Виена й беше предложил да правят секс. Поведението му беше грубо и прямо и не й се понрави увереността му, че е едва ли не длъжна да удовлетвори желанията му. Знаеше, че сексът би му дал някаква власт над нея — именно затова го беше пожелал, — и нямаше никакво намерение да разкрива, и то пред колега, част от загадъчността си и един от малкото си лостове за влияние. Отказът й беше толкова недвусмислен, колкото и неговото предложение. Нямаше намерение да прави от мухата слон — не й се случваше за първи път, но при редките им срещи след това той се държеше като човек, който не е забравил обидата. Някои мъже се чувстваха унизени от отказа на жената и Дилайла подозираше, че Гил е от този тип.
Масата беше подредена за четирима, което й подсказа, че не очакват други хора. Седнаха. Директорът посочи сандвичите.
— Хапни нещо.
Тя поклати глава. Все още се чувстваше неловко.
— Вечерях в самолета.
Гил си взе сандвич и отхапа, Боаз вдигна чайника и й се усмихна.
— Чай?
Тя му се усмихна в отговор и протегна чашата си.
— Благодаря.
Боаз сипа чай на всички. Известно време ядоха и пиха чай мълчаливо. След това директорът поде:
— Дилайла, нека ти обясня защо те повикахме. Сигурно се чудиш.
Тя кимна.
— Прав сте.
— Имаме проблем в Манила. Смятаме, че можеш да ни помогнеш да го разрешим.
Имаме проблем, помисли си тя. Космонавтите от „Аполо 13“ не бяха ли казали същото, когато корабът им се бе повредил? Употребата на първо лице множествено число беше не по-малко интересна и донякъде притеснителна.
— Да? — каза и се зачуди какво ще последва.
— Наскоро използвахме наемник за една работа в Манила. Полуяпонец на име Джон Рейн.
Дилайла отвърна без колебание:
— Да, аз бях посредникът в началния етап.
За секунда се зачуди дали директорът не я пързаля. Ако проблемът беше дотолкова сериозен, че да наложи присъствието му на срещата, значи е бил запознат с всички подробности, включително и с нейното участие на ранния етап. Сигурно я пробваше и търсеше възможност да прецени реакцията й.
— Разбира се — продължи той. — С Рейн сте се запознали в Макао. Операцията „Белгази“.
— Да.
— Всичко, което успяхме да научим за този човек, включително и твоята оценка, подсказваше, че той е изключително надежден.
„Включително и твоята оценка.“ Нещо се беше объркало и сега щяха да й трият сол на главата.
— Да — повтори, разбрала, че колкото по-малко си отваря устата, толкова по-добре.
Директорът замълча, за да отпие от чая си, и Дилайла схвана, че така се опитва да я накара да говори. Устоя на порива да каже нещо и също отпи от чая си. След малко той продължи.
— Рейн беше нает да отстрани човек на име Манхайм Лави. Наричат го Мани. Израелски гражданин, в момента живее в Южна Африка. Има бизнес контакти на Филипините, а по-късно се оказа, че е създал там и второ семейство. Наскоро установихме, че е станал предател. Споделял е уменията си за правене на бомби — доста сериозни умения — с нашите врагове.
Директорът нямаше да й казва всичко това, ако не се налагаше. Значи без формалности, но вече бе включена в операцията. Споменаването на нейната оценка бе намек, че част от вината за въпросния проблем е нейна; информацията, която споделяше в момента, й даваше да разбере, че носи отговорност за решаването на проблема.
Погледна към Гил.
— Защо сте използвали наемник? Защо сте изнесли операцията извън нашия кръг?
— Защото Мани има покровители. Смятаме, че е вербуван от ЦРУ. А ЦРУ не реагира благосклонно, когато „приятелски“ разузнавания елиминират сътрудниците му.
— Затова сте въвлекли наемник, а той е оплескал нещата, така ли?
Гил присви очи, а Дилайла му се усмихна, за да му даде да разбере, че току-що е получил една недвусмислена майна, задето е хвърлил вината върху нея. Реакцията й целеше и още нещо: да покаже на директора, че макар да познава Рейн, не възнамерява да омаловажава провала му, нито да го защитава по какъвто и да било начин.
— Ти ни каза, че бил надежден — обвини я Гил и тя остана доволна от раздразнението в гласа му.
Директорът размаха ръка като баща, въдворяващ ред сред децата си, които се карат на масата за вечеря.
— Няма значение как се е стигнало дотук. Важното е какво ще правим оттук нататък.
Всички млъкнаха и той продължи:
— Рейн се е опитал да очисти Мани в тоалетната на някакъв мол в Манила. Мани се е измъкнал, но Рейн е убил трима други. Един бодигард — Директорът замълча и я погледна. — И двама служители на ЦРУ.
Отново замълча, за да й даде възможност да осъзнае информацията. Дилайла не каза нищо, но мислено простена: „О, Боже“. След малко попита: