Пауза, след което гласът отговори.
— Да, сър, седем вечерта за утре, отделна зала за четирима.
— Много ви благодаря — казах и се усмихнах. Затворих и погледнах Докс.
— Вечеря утре в Китайския клуб, за четирима, отделна зала. Според мен са забравили да ни поканят.
Той се ухили.
— Е, ние пък ще отидем.
— И аз така мисля.
— Знаем ли кой още ще ни прави компания?
— Не мога да попитам такова нещо. Едва ли са уведомени, а и щеше да прозвучи странно.
— Е, пред „Браун Шугър“ едва не ни спипаха, но като си помисля сега, май точно това е бил пробивът, който ни трябваше. Едно благоприятно стечение на обстоятелствата и човек вече е склонен да вярва, че вселената е прекрасно място за живеене.
Мощният прилив на адреналин, който ми беше помогнал да оцелея пред „Браун Шугър“ и след това, вече се оттегляше, но продължавах да усещам действието му. Заспиването тази вечер щеше да е трудно.
— Значи Хилгър е стоял зад Уинтърс — казах. — Тъкмо се бях притеснил, че може да са израелците.
— Мислиш, че Дилайла ще ни устрои клопка ли? Не ми се вярва. Пък и тя не ми знае номера.
— А, значи не си сварил да й го дадеш?
— Престани. Не би било редно.
Прекарах ръка през лицето си и се замислих.
— Съмнявах се, че са израелците дори преди да намерим смартфона. Макар да си дал номера си само на руснаците, със сигурност го имат и други, включително и израелците. Но Дилайла разбра за теб съвсем наскоро. Не виждам как биха могли да ти намерят номера толкова бързо. А и те са относително слаби в Азия, това беше една от причините да ме наемат за работата с Мани. Съмнявам се, че разполагат с достъпни технически средства тук, за да проследят мобилен телефон в Банкок.
Той кимна.
— Добре, изключваме израелците, съгласен съм.
— Сега да предположим, че Уинтърс е свързан с Хилгър. Нещата определено сочат натам — имаме записка в смартфона и хонконгската връзка: резервацията за вечеря. Според нас Хилгър е от ЦРУ. Това означава ли, че операцията се ръководи от ЦРУ?
— Не е задължително. Хилгър може да е техен агент, но той не е синоним на ЦРУ.
— Правилно. Но Управлението има твоя номер, нали?
— Така е, били са ми клиенти. Но досега не съм предполагал, че ще възникне проблем.
— Те знаят ли, че си работил за руснаците?
— Не съм им казвал. Когато не си оставям телефона включен и не се опитвам да свалям жени-момчета, всъщност съм доста дискретен.
Изхилих се.
— Е, сигурно знаят. Все пак са шпиони. Възможно е Уинтърс да ни подхвърли, че е получил номера от руснаците, за да прикрие Управлението.
— А може наистина да го е взел от Иван.
— Може. Но вече няма как да разберем. Ала които и да стоят зад Уинтърс, имат достъп до много качествено оборудване. Проследили са телефона ти до Банкок, което означава достъп до мобилния оператор, и са го локализирали до „Браун Шугър“, а това изисква сложно оборудване и ноу-хау. Пък и бяха доста бързи. Пристигнахме в Банкок от Манила само преди два дни, а те са успели да подготвят всичко — погледнах си часовника — само за шейсет и няколко часа. Впечатляващо.
— Добре, но ти сам каза, че онези тайландци не са били професионалисти — обади се Докс.
— Ни най-малко. Бяха от кол и въже — двама избягаха още щом надушиха, че ще има схватка.
— Което навява на мисълта, че не са взели Бог знае колко пари.
— Именно. И така, ако отвличането е било операция на ЦРУ, би било редно да очакваме боеспособен екип от партизанския клон на Управлението. То разполага с оперативни агенти и когато поиска, може да действа доста бързо.
Докс се облегна на стола си.
— Я пак да преговорим нещата. Защо сме сигурни, че Хилгър е от ЦРУ?
— Не сме сигурни. Но двама души намекнаха, че е Канезаки и блаженопочившият Чарлс Кроули Трети.
Кроули беше служителят на ЦРУ, който се беше опитал да наеме Докс да ме очисти. А той ме беше предупредил. След което аз бях провел — както обичат да го наричат правителствените служители — „подробен и откровен разговор“ с господин Кроули, без той да ме е канил, в апартамента му във Вирджиния. Тогава ми каза за агента под неофициално прикритие в Хонконг, но не пожела да ми съобщи името му. Ала начинът, по който Хилгър изникна впоследствие, не остави у мен никакви съмнения, че тъкмо той е НОП.
— Е, ако Хилгър е от ЦРУ и ако стои зад онова в „Браун Шугър“, защо ще праща шайка местни, а не първокласен екип?
— Не е пратил шайка местни. Изпратил е Уинтърс. Уинтърс е събрал местния екип.
— Разбирам какво искаш да кажеш. Това е правилният поглед.
Изгледах го.
— Значи въпросът…
— … е „Кой е този Уинтърс?“
— Правилно. Дали Уинтърс е човек на Управлението или не? Все повече се убеждавам, че не е. А това говори много за замисъла на Хилгър.