— Разбирам. Ще се покрия накъде.
— Хубаво.
— Нещо ново?
— Да. Онези двамата май наистина са били от ЦРУ. Гил ги познава от първата война в Залива. Били са в един екип, ръководен от някой си Джим Хъкстън, понастоящем Джим Хилгър. Пак Хилгър. Добре.
— Друго?
— Хилгър е бил забелязан на няколко срещи с Лави. И използва кодови имена на ЦРУ. Хилгър е Топ Дог. Лави е Еврейчето.
— Политически ужасно некоректно, не мислиш ли?
Тя се засмя.
— Сериозно ти говоря. Мислиш ли, че можеш да използваш такова кодово име в американска държавна агенция? Боже, та Администрацията за транспортна сигурност не може да направи извънредна проверка на арабин, напяващ строфи от Корана и мърморещ „Аллах Акбар“, докато се качва на самолета, а ти ми говориш, че ЦРУ може да кръсти свой сътрудник Еврейчето.
— Има известна доза истина в думите ти.
Взех смартфона и погледнах в папката за срещите. ТД и ЕВ придобиха изцяло ново значение.
— МЛЧ да ти говори нещо?
— Какво е това?
— Сигурно е кодово име.
— Нищо не ми говори. Гил не го е споменавал. Само двамата, за които ти казах. Защо?
— Не съм сигурен. Нищо, и така много ми помогна. Мерси.
— С какво ти помогнах?
Замълчах. Усещах, че може да ми е полезна, дори необходима, но ми се щеше да помисля, преди да я помоля за още нещо.
— Сигурна ли си, че не можем да се видим?
— Идеята не добра. Не искам Гил да става по-подозрителен, отколкото вече е.
— Колко време прекарвате заедно?
Тя замълча.
— Ти да не ревнуваш? — попита след малко.
— Да, май ревнувам.
— Много мило. Харесва ми.
Мамка му, наистина ми се щеше да я видя. Е, много хубаво. От друга страна, отказът й ме накара да й повярвам. Ако беше казала „не“, а след това ме беше оставила да я разубедя, щях да надуша нещо гнило. Дилайла не беше лигла.
— Моята информация е, че тези двамата не са били шпиони — казах. — Били са шпиони преди. А наскоро са постъпили на работа във фирма на име „Гирд Ентърпрайзис“. Това говори ли ти нещо?
— Не. Опита ли в „Гугъл“?
За момент разбрах защо Докс понякога се нервира, когато му задавам въпроси, които сигурно му се струваха очевидни.
— Естествено, че опитах. Нищо.
— Ще потърся. Ама ти сигурен ли си за онези двамата?
— Не съм. Но имам два независими източника, единият от самата организация, и информацията им съвпада. Струва ми се, че твоите хора са се объркали, макар да не знам причината.
— Нищо повече не мога да направя по въпроса. Ако продължа да подпитвам, ще разберат, че става нещо.
Двамата замълчахме.
— Докога ще си в Банкок? — попитах.
— Не знам. Ще трябва да напиша в нашия чатрум нещо от сорта колко съм ядосана и обидена, че си ме зарязал, и че искам да те видя отново. Сигурно ще мога да изчакам ден-два за отговор.
— В такъв случай ще проверя някои неща и ще използвам информацията, която ми даде. Ще ти се обадя.
— Не ме дръж на тъмно. Вече и без това съм достатъчно затънала.
Имаше добър усет.
— Няма да те държа на тъмно.
Представих си я как си мисли: „Да бе, да“. Но какво можеше да ми каже.
— Ще ти се обадя — повторих.
След кратко мълчание тя отговори:
— По-добре да ми се обадиш — и затвори.
Информирах Докс за кодовите имена и за останалото.
— Хилгър, Мани, скъпият ни покойник господин Уинтърс и мистериозният господин МЛЧ. Само Хонконг ще да е мястото, да знаеш — разсъди той.
— Да, но ако отидем там, дали ще ни посрещне цялото войнство на ЦРУ? Или някой друг?
— Ами дай да помислим. Израелците ни казват едно, а Канезаки и твоят японец съвсем друго. На чия информация имаш повече доверие?
Свих рамене.
— Канезаки трябва да знае най-добре.
— Съгласен съм, стига да играе почтено с нас.
— Имаме и независимо потвърждение.
— И с това съм съгласен. Какво тогава може да е подвело израелците?
Помислих около минута.
— Първа възможност — някой лъже. Втората — и по-вероятната е, че някой просто е сгрешил. Което не е толкова трудно. Според Дилайла Гил познава Хилгър и онези двамата от времето, когато са постъпили в Управлението. По-късно при някакво следене са видели Хилгър с Мани. Нормално е Гил да предположи, че Хилгър е още в ЦРУ и че Мани е вербуван. Когато онези двамата загиват на срещата с Мани, убеждението му, че са на активна служба в ЦРУ, се затвърждава. Никой не се сеща да попита дали тези хора не са се преместили някъде другаде. Но и не могат много да разпитват, защото темата е неудобна. А и изтича информация, която току-що видяхме във „Вашингтон Пост“. Израелците сигурно също са я видели. Поредното потвърждение на едно грешно предположение.
Докс кима известно време, все едно размишляваше. След това каза: