— Дали не се ограничаваме много с този подход или-или?
Погледнах го заинтригуван.
— Искам да кажа, погледни нас двамата — продължи той. — Ние от ЦРУ ли сме? Не сме. Ние сме само наемници. Но ЦРУ ни използва от време на време. И не само нас. Като се сети човек за „Халибъртън“, „Блекуотър“, „Динкорп“, „Винел“ и „Крол-Крусибъл“5… тези мошеници никнат като гъби след дъжд и вече не се знае къде свършва държавата и къде започва частният сектор.
— Прав си.
— Освен това правителството превърна всички в ловци на глави, като предложи двайсет и пет милиона долара за дръгливия задник на Осама.
— Капитализъм в действие. Търсене и предлагане.
— Знам. Като гледах по Си Ен Ен как разбиваме иракчаните, направо очаквах говорителят да каже: „Програмата се излъчва с помощта на хрускавите оризови ядки Келог“, или нещо такова. Няма яснота като преди.
Кимнах.
— Нали знаеш кой е третият по големина съюзник в коалицията след САЩ и британците?
— Частният бизнес, синко, никой не се съмнява. Ние сме вълната на бъдещето. Що не вземем да си направим профсъюз?
— Щатите не го тръбят наляво и надясно, но си е така.
— И аз за това говорех — Докс потри брадичката си, все едно обмисляше нещо. — Но в случая не ми се вярва, че си имаме работа с Чичо Сам. Не се връзва нито с онези тайландци, нито с Еврейчето. Пък и както сам каза, Централата за религиозно убеждение има доста мрачен опит в контролирането на истински лоши типове като Мани. И твоят човек в Япония, и Канезаки твърдят, че онези в Манила са бивши, а не настоящи шпиони. По всички правила това се нарича независимо потвърждение.
— Какво ще кажеш тогава за статията във „Вашингтон Пост“?
Той сви рамене.
— Журналист пуска въдици. И прави същите грешки като израелците.
Кимнах.
— Съгласен съм с всичко дотук.
— Освен това Хилгър се измъкна с онези два милиона долара в Квай Чунг.
— Не съм сигурен дали това има отношение. Пак може да си е държавен служител, макар и мръсник.
— И аз натам клоня. Според мен Хилгър е от Централата, но се е отклонил от правата вяра.
Обмислих казаното.
— Много интересна възможност.
— Естествено, че е интересна. Ако съм прав и ако се разчуе, Управлението ще се отрече от блудния си син Хилгър. И преди се е случвало.
— На него това няма да му хареса, прав си.
— Значи си съгласен с мен.
— Да.
— И мислиш, че трябва да отидем в Хонконг?
Погледнах го.
— Мисля, че утре сутрин трябва да изчезнем. В Банкок може да ни запари под краката след „Браун Шугър“.
Проверих няколко сайта и намерих полет на „Тай Еър“, който излиташе в 8,00. Погледнах си часовника. След по-малко от седем часа. Добре. Исках да се махнем, преди Хилгър да е разбрал за случилото се с неговия Уинтърс, или поне преди да успее да реагира. Запазих си място, а след това запазих едно и за Докс за полета в 8,25 на „Катай Пасифик“. Щеше да е по-безопасно да пътуваме отделно. За двойно подсигуряване използвах едни от резервните фалшиви самоличности, просто в случай че Хилгър се беше сетил да ни отбележи в компютрите на граничните пунктове. Запазих стаи в два големи анонимни хотела — „Интерконтинентал“ на Коулун за Докс и „Шангрила“ на остров Хонконг за мен.
— Малко лукс няма да ми навреди — ухили се Докс, докато правех резервациите.
— В Китайския клуб е само за членове. Трябват ни хотели, чиито гости могат да го посещават.
— Не се оплаквам.
— Освен това ще ни трябват и дрехи. В клуба пускат само с официално облекло. В магазините на „Интерконтинентал“ трябва да има шивач. Ще ти ушие костюм за нула време. Ако няма, попитай управителя да ти препоръча някого.
Докс се усмихна.
— Обичам Хонконг. Най-бързото място на земята.
— Кажи на шивача, че искаш нещо тъмно и консервативно, класически костюм. И го остави да си свърши работата. Помоли той да избере вратовръзката.
— Човече, никакво доверие ли нямаш в моя вкус?
Реших да не отговарям. Приключих с компютъра и отново почистих браузера.
— Хрумна ми нещо — каза Докс. — Щом Уинтърс е трябвало да присъства на вечерята в Китайския клуб, но не се появи, Хилгър ще се разтревожи. Може да са имали уговорка да се обади преди това и като не се обади, Хилгър може да си промени плановете. Ти затова ли се притесняваше да не изглежда, че е умрял при разпита?
Кимнах.
— Ще трябва да отчетем и тази възможност. Но фактът, че мястото на срещата вече е определено, е окуражаващ. От гледна точка на сигурността за Хилгър щеше да е по-добре да каже на хората най-общо къде ще се срещнат и да им съобщи точното място в последния момент. Затова предполагам, че връзката с този МЛЧ не е много лесна. Или има други ограничения да контактуват в реално време. Мисля си, че тази среща е свързана със случката в Манила. Там нещата се провалиха. Съмнявам се, че ще отменят събирането си сега само защото някой не се е появил и не се е обадил. Може да греша и ако е така, ще разберем, но смятам, че вечерята ще се състои.
5
Американски компании, облагодетелствали се сериозно от военните операции на САЩ в Ирак и по света. — Б.пр.