Докс се облегна на стола.
— Съгласен съм. Какъв е планът?
Започнах да обмислям нещата и да отбелязвам какво още ни трябва и как ще го получим.
— Мани и Хилгър. Ще ликвидираме и двамата. С Мани изпълняваме договора с израелците. И си получаваме парите. Хилгър може да е от ЦРУ, може и да не е, или пък им служи, но е кривнал от правия път, ала във всички случаи ще бъде опозорен посмъртно. Тогава израелците ще разберат, че вече нямат проблем с Управлението. И всички ще ни оставят на мира.
— Не забравяй, че дори правителството да се отрече от Хилгър, може да се появят желаещи да отмъстят за него. Стават такива работи.
Свих рамене.
— Ще поема този риск. Във всички случаи Хилгър ни притиска най-много, дори повече от израелците. Не виждам по-добър начин за отслабване на натиска от елиминирането на източника.
— Звучи ми разумно.
За миг се зачудих как бях стигнал до състоянието да обсъждам спокойно убийството на двама души, единият от които вероятно от ЦРУ, и това да ми се струва разумно. Щеше да се наложи да поразмишлявам над това в свободното си време.
— Поне доколкото ми е известно, причината израелците да искат Мани да се спомине от „естествена“ смърт беше най-вече грешното предположение, че е сътрудник на ЦРУ. Следователно вече не се налага да ограничаваме методите.
Докс кимна.
— Така вече се чувствам по-добре. Там, където съм израснал, джентълмените просто ги застрелват.
Кимнах и за втори път през последните няколко минути осъзнах, че на света има хора, които биха намерили диалога ни за странен и дори отблъскващ. Замислих се откъде бях придобил този нов мироглед. По-късно щеше наистина да се наложи да поразсъждавам.
— За съжаление май няма да разполагаме с огнестрелни оръжия.
Физиономията му помръкна леко.
— Така ли?
Поклатих глава.
— Не мисля, че дори Канезаки ще успее да ни снабди за толкова кратко време. А и не съм сигурен, че ще е разумно да го молим. Моят човек в Япония щеше да ни помогне, но ако бяхме в Токио. В Хонконг… надали при това ограничение във времето.
— Е, кофти работа. Вече си се представях на някой покрив със страховития М-40АЗ как нагласям нощния визьор ANPVS-10. Щеше да е толкова цивилизовано.
Кимнах.
— Или това, или аз да нахълтам в частната им зала с четирийсет и пети калибър, докато се наслаждават на патицата по пекински. Но може…
Докс ме погледна.
— Замисляш нещо нечестиво, готин, усещам те.
Усмихнах се.
— Мислех си за Хилгър. Миналата година в Квай Чунг беше въоръжен.
— Въоръжен и опасен — потвърди Докс. — Направо си е жива машина за убиване. Имаше един на пояса и един на глезена.
— Нали не мислиш, че ги беше взел случайно?
— Глупости. Такива като него ги носят постоянно. Иначе се чувстват голи.
— Дори да не е постоянно, поне сме сигурни, че е въоръжен по време на операция.
— Като утре вечер например.
— Например.
Докс поглади брадичката си и се ухили.
— Добрият стар Мани сигурно също няма да е с голи ръце. Не би си го позволил след това, което едва не го сполетя в Манила.
— И аз си мислех същото.
— Много мило от тяхна страна да ни донесат пистолети.
Кимнах.
— Трябва само да спипам някой от тях изотзад насаме. Да речем в тоалетната.
Докс се изкашля.
— Не се ли притесняваш, че… че като видиш Мани като последния път…
Поклатих глава и усетих как нещо в мене се помества като замръзнал блок гранит.
— Не. Изобщо не се притеснявам.
Трета част
17.
Тъй като не бе изключено Уинтърс и компания да са проследили мобилния телефон на Докс още сутринта, в „Гранд Хаят“ вече не беше безопасно. Прибрахме се изключително предпазливо и останахме колкото да си съберем оборудването. След това отидохме на „Сукумвит“, прилагайки необходимите мерки против проследяване, и се настанихме в „Уестин“. Докс, помъдрял от начина, по който Уинтърс едва не ни беше спипал, не оспори нито едно мое нареждане.
Взех си душ, избръснах се и се накиснах в почти врялата вода във ваната, което обикновено ми помага да заспя. Но още бях напрегнат от нападението пред „Браун Шугър“ и от възможността да ни отвлекат, която ни се размина на косъм. Трябваше да тръгна за летището в шест часа и ако не успеех да си почина, можех да дремна чак по време на полета.