Имаше ирония и във факта, че Рейн вероятно също беше наясно с всичко това. Японците нямаха ли някаква дума по този повод? Хонне и татема — реалната истина и обществената фасада? Английският щеше да използва куп думи за това понятие. Липсата им в речника на Америка беше показателна: ние не само нямаше да ги оценим, но нямаше и да разберем идеята.
Рейн. Представи си колко добре щеше да се почувства, когато получи потвърждение, че е мъртъв. Изненада се от силата на желанието си. Обикновено не приемаше нещата лично. Но трима добри мъже бяха убити, а сега трябваше да звъни и на Елизабет Шанън… да не говорим за опасността, която заплашваше цялата операция.
Да, точно така, искаше го мъртъв. И Докс също. Зачуди се дали няма да му се отвори някаква възможност сам да свърши работата.
19.
Полетът до Хонконг на другата сутрин премина без инциденти. След неспокойната нощ бях доволен, че мога да го проспя почти целия. Пристигнах на летище „Хонконг“ отпочинал и освежен и взех такси до „Шангрила“.
Регистрирах се и се обадих на Докс. Намираше се в такси и пътуваше към Коулун.
— Иди първо на явката и се погрижи — казах. — Няма смисъл и двамата да ходим там по едно и също време. След това се регистрирай и се погрижи да ти ушият дрехи.
— Добре.
Явката беше кафене близо до храма „Ман Мо“ на улица „Холивуд“. Когато провеждаш операция или вършиш нещо, което няма да се понрави на властите, добре е да си намериш резервно място за среща, ако връщането в хотела стане нежелателно, както и да оставиш там някои необходими вещи: пари и паспорт, в случай че имаш нужните връзки или късмет да се сдобиеш с тях, разбира се. Необходимо е въпросната явка да е отворена двайсет и четири часа в денонощието и да предлага подходящи места за укриване на вещите: долната страна на барплот или лавица, сервизно помещение, тоалетна, такива неща. Независимо дали операцията протече добре или зле, вещите трябва да останат там не повече от няколко часа. Ако нещата съвсем се объркат, и без това ще ти се стоварят далеч по-големи проблеми от възможността някой да се натъкне на пакета, който си залепил, да речем, под казанчето на тоалетната в денонощна закусвалня.
— Като свършиш, ще се видим на мецанина в „Гранд Хаят“ в 16,00 — казах. — Далеч е от фоайето и е усамотен, а там ще си съвсем на място в новите си одежди.
— Звучи обещаващо. Техниката у тебе ли е?
— Както и всичко останало.
— Добре, готин, до скоро.
Изключих телефона и отидох в търговската част на хотела, където се подстригах и обръснах. Накарах ги да ми сложат малко гел на косата и да я пригладят назад — не съвсем обичайният ми вид и не особено драстична промяна, но многото малки промени водеха до желания резултат. След това посетих оптиката и си купих правоъгълни очила с тънка рамка, които свършиха добра работа с общия изглед на физиономията ми. В съседния мол „Пасифик Плейс“ влязох в магазин на „Дънхил“ и се снабдих с всичко останало: еднореден тъмносин габардинен костюм, на който точно за петнайсет минути направиха необходимите поправки, за да ми бъде като излят; бяла памучна риза „Сий Айлънд“ и семпли златни копчета за ръкавели; кафяви обувки с връзки и тъмносини чорапи; кафяв колан от крокодилска кожа и светлокафяво дипломатическо куфарче, В Хонконг не беше ужасен студ, но пък може би беше достатъчно хладно, за да прибавя и чифт кафяви ръкавици от еленова кожа, които пъхнах в куфарчето. Преди да изляза от магазина, се огледах в огледалото и това, което видях, ми хареса: заможен японски бизнесмен с международен опит и добър вкус, дискретен служител на могъщи индустриални интереси, търсещи почва в Хонконг чрез една от известните му бизнес институции — Китайския клуб. Може би дори щях да задържа дрехите, след като всичко свърши. Надявах се по тях да няма дупки от куршуми.
Върнах се в стаята си и сложих в куфарчето радиостанцията и другата техника. От хотела взех такси до явката, където залепих един паспорт и други необходими неща на вратата на сервизното помещение в мъжката тоалетна. Излязох и намерих интернет кафе, където проверих чатрумовете. Нищо от Канезаки. Но от Тацу имаше интересни новости. Съобщението му гласеше:
„Джим Хилгър работи като финансов съветник в Хонконг за много платежоспособни клиенти. Не мога да потвърдя евентуалната му връзка с ЦРУ, но според някои източници в даден момент е имало такава. Отскоро се смята за компрометиран. Подозиран е, че продава на черния пазар оръжия, включително израелски, на различни сепаратистки групировки в региона. Има съмнения, че ръководи организация за поръчкови убийства и осигурява бивши военни, а вероятно и разузнавателни умения и контакти срещу съответно заплащане.