Майкъл Уилям Уинтърс е ветеран от първата война в залива, Трети специален отряд. Няма друга информация.
С нетърпение очаквам да те видя. Пази се.“
Добре, колкото повече научавах, толкова повече изглеждаше, че с Докс сме прави. Хилгър или режисираше свое лично шоу, или се беше отклонил безвъзвратно от линията на правителството.
Потърсих в „Гугъл“ „Двама убити американци, предполагаеми служители на ЦРУ“, за да проследя историята, която вчера бяхме видели във „Вашингтон Пост“. Този път резултатите бяха няколко десетки — другите медии набираха скорост по темата. Влязох в сайта на „Пост“, защото новините явно извираха оттам. Имаше нова статия, този път озаглавена „Убитите в Манила американци, свързани със загадъчна фирма“.
„Пост“ се беше добрал до информацията за „Гирд Ентърпрайзис“ и я разнищваше. Бяха се разровили и адресът на компанията, упоменат в съдебното й решение, се беше оказал празен апартамент в офис сграда в Ню Джърси. „Пост“ се беше свързал с юридическата фирма, изготвила документа за учредяване; когато казали кой се обажда и за какво, адвокатът, на когото попаднали, затворил телефона. Интересно.
Взех такси до „Гранд Хаят“ и се обадих на Дилайла от фоайето.
— Здрасти — каза тя. — Вече се чудех кога ще ми звъннеш.
— Извинявай. Трябваше да се погрижа за доста неща. След колко време можеш да дойдеш във фоайето на „Гранд Хаят“?
— След петнайсет минути.
— Добре. Чакам те. — Затворих.
Качих се по стълбището от черен гранит покрай стената до нивото на мецанина. Мецанинът гледаше към пищното фоайе долу и предлагаше добра позиция за наблюдение. Трябваше да установя дали Дилайла ще дойде сама.
Докс още го нямаше. Останах прав, загледан във фоайето, и обясних на жената, която предложи да ме настани да седна, че предпочитам да изчакам компанията си, която ще се появи съвсем скоро.
Дилайла пристигна след петнайсет минути, както беше обещала. Огледа първо фоайето, след което вдигна поглед към мецанина. Кимнах й, когато ме забеляза, и я проследих как преминава и се качва по дългото вито стълбище. След нея не вървеше никой. Ако Гил я съпровождаше, го правеше от разстояние. Засега.
Когато дойде при мен, й протегнах ръка като бизнес познат, посрещащ я за питие след важна среща. Здрависахме се и останахме прави, вперили очи във фоайето. Детекторът на Хари кротуваше в джоба ми.
— Докс ще е тук всеки момент — казах. — Нека го изчакаме.
— Добре.
Всъщност исках още малко да държа под око фоайето, за да се убедя, че е сама. Тя, естествено, разбра какво правя, но при създалите се обстоятелства едва ли имаше право да се сърди.
— Гил къде е? — попитах.
— Тук. Казах му, че си се обадил и че си ме поканил да се видим в Хонконг. Сега сигурно си е в хотелската стая и чака да му се обадя.
Щеше ми се да кръстосаме шпаги. Никога не съм бил склонен да бягам и да се крия. Някое и друго тактическо отстъпление — да, но като минимум залагам поне няколко капана за тъпаци. Или заобикалям тези, които ме преследват, докато те се окажат преследваните. Просто така работя, такива са ми методите.
Но казах само:
— Ще се опитаме да оправим нещата, преди да са станали непоправими.
Докс се появи след още десет минути. Досега не го бях виждал такъв — идеално ушит антрацитносив костюм, бяла риза с колосана яка и едноцветна синя вратовръзка. Единственото, което не се връзваше, беше брадичката катинарче — бях забравил да му кажа да я обръсне. Запомняше се прекалено лесно, пък и трябваше да променим вида му колкото е възможно повече. Реших, че ще трябва да се раздели с нея.
За разлика от Дилайла Докс погледна първо нагоре. Беше му рефлекс да проверява за укрили се снайперисти и ни забеляза моментално. Прекоси фоайето и пое по стълбите.
Дойде при нас и се ръкува с Дилайла.
— Радвам се да ви видя отново — каза.
Хрумна ми, че възпитаните обноски и сдържаността, които присъствието й предизвикваха у него, щяха да са идеални за предстоящата работа. Докс, чиито актьорски умения, по мое мнение, се нуждаеха от известно шлифоване, щеше да се държи като съвършения джентълмен, бизнесмен и внимателен домакин, какъвто именно трябваше да изглежда днес.
Тя му се усмихна топло и отвърна:
— И аз също.
— Извинявайте, че закъснях. Малко се затрудних да се навра в този костюм. Тук не са свикнали с големи мъже.
— Изглеждаш страхотно — подхвърли Дилайла и кимна одобрително.
Той наистина се изчерви. Някой ден трябваше да попитам за тайната й.