Оставих куфарчето на пода и отворих ключалките. Те изщракаха тихо. Извадих миниатюрното фенерче „Шуърфайър“, включих го и си сложих ръкавиците от еленова кожа. Огледах обстановката, за да я опозная.
На стената отдясно беше подпряна бърсалка за под с кофа. На пода имаше плунжер и още няколко елементарни инструмента, сред които и отвертка. Отворих вратата и пъхнах отвертката на нивото на очите между вратата и касата откъм пантите. Стоманеният ствол на отвертката оказваше сериозен натиск върху съседните плоскости и нещо трябваше да поддаде. Но нямаше да са тежките панти — най-малко съпротивление оказваше дървото, така че ръбовете на вратата и касата се деформираха около отвертката, докато безмилостно дърпах вратата към себе си. Напънах няколко пъти, докато почти успях да я затворя, без да махам отвертката.
Излязох от помещението. Затворих вратата и я отворих безпроблемно. Просто исках да съм сигурен, че нещо няма да заяде в резултат на дърводелските ми занимания. Щеше да е позорно да се обаждам на Докс да идва да ме изважда оттук. Огледах вдлъбнатината, която бях направил между вратата и касата. Беше почти незабележима. Дори някой да долепеше окото си до нея, щеше да види от другата страна само мрак.
Прибрах се вътре, затворих вратата и допрях око до дупката.
Идеално. Имах пълна видимост към писоарите и кабинките. Щях да виждам много добре кой влиза и излиза.
Повторих операцията от другата страна на вратата, откъм ключалката. Когато свърших, получих изглед към вратата и мивките. Излязох и отново проверих дали вратата се отваря и затваря безпроблемно и дали втората дупка е също толкова незабележима.
Поставих слушалката и микрофона на ревера и си погледнах светещия циферблат на часовника. Почти шест часът. Докс и Дилайла трябваше да пристигнат всеки момент. Комуникацията щеше да задейства чак като влезеха в сградата — петнайсетте етажа бетон и стомана блокираха сигнала.
Секунди след шест чух тихия носов глас на Докс.
— Готин, аз съм. Там ли си?
Стана ми приятно, че го чувам.
— Тук съм. В мъжката тоалетна на четиринайсетия етаж.
— Прекрасно съвпадение. Тъкмо се канех да използвам точно това съоръжение. Чуваш ли ме? Качвам се.
След секунди вратата на тоалетната се отвори и по мрамора се чуха стъпки. Докс подмина позицията ми. Брадичката я нямаше и предизвиканата от тази липса промяна ме удовлетвори.
Той отиде до един писоар и започна да го използва. Погледна отворените врати на кабинките, а после и надясно и подхвърли:
— Май си си намерил добро местенце. Къде си?
— В сервизното помещение. Вдясно от теб.
— Аха. Трябваше да се сетя. Ей, не ми зяпай пишката.
— Хич не се тревожи — отвърнах, изненадан от охотата си да се шегувам. — От това разстояние виждам само големи предмети.
Той се изхили.
— Това си го биваше. Абе на теб да не ти е навик да се навърташ из мъжките тоалетни? Доста опитен ми изглеждаш.
Браво на мен, къде ли бях тръгнал да се меря с остроумието му?
— Дилайла къде е? — попитах.
— Пази ни масата в страховития „Лонг Марч“.
— Пълно ли е?
— Още не, но взеха да прииждат. Нашите приятели още ги няма. Надявам се да дойдат. Ако не дойдат, ще се притесня, че нещо им се е случило.
— Да бе, няма да е хубаво.
Той си закопча панталона и отиде при мивките, като ми намигна пътьом.
— Охо, я виж какви сапуни. Харесва ми. Не съм много придирчив към миенето на ръцете след пикаене, но този път ще направя изключение.
Преместих се на другата дупка и видях Докс да си мие ръцете.
— По дяволите — каза той. — Нещо започвам да свиквам без вярната си брада и с тези дрехи. Според теб Дилайла истината ли говореше, като спомена, че съм имал хубави черти?
— Сигурен съм, че говореше истината — взех да ставам леко нетърпелив. — Защо не побързаш? Онези могат да дойдат всеки момент и да се разминете в коридора. И брадичката, дето ти криеше хубавите черти, няма да ти помогне.
Докс си избърса ръцете със салфетка и я хвърли в коша.
— Прав си, готин. Отивам в бара да правя компания на приятелката ти. И ще ти шушна в ухото през цялото време. Ако ти потрябвам, идвам веднага.
Даже с цялата му дразнеща бъбривост ми стана приятно да го чуя.
— Благодаря. Знам, че ще го направиш.
20.
След няколко минути чух Дилайла.
— Ей, Джон. Просто проверявам техниката.