— Да не забравяме, че тази вечер всички сме приятели, става ли? Без националности на тази маса. Без тъпи междуособици.
Счу ми се звън от наздравица.
След това замълчаха. Изминаха десет минути, след което на вратата им се почука и се отместиха столове. Чух гласа на Хилгър:
— Добре дошъл, господин Елджуб. Заповядайте. Най-после. Господин МЛЧ.
— Здравей, Али — поздрави Мани. — Радвам се, че успя да дойдеш.
— Моля, наричайте ме Али — каза един нов глас на английски със силен акцент, който не можах да определя. Май беше арабски, но с някакъв европейски примес. Явно се обръщаше към Хилгър. Мани вече знаеше кой е. Или се познаваха отпреди.
— Добре дошъл, Али — повтори Хилгър. — Надявам се полетът ви да е бил приятен.
— Всичко беше наред. Но много се забавих. Напоследък вземат доста мерки за сигурност по летищата!
Това предизвика смях.
— Как е хотелът? — попита Хилгър.
— Няма как да се оплача от апартамент в „Четири сезона“. Благодаря, че сте се погрижили.
— Удоволствието е мое.
На вратата отново се почука. Хилгър отговори:
— Влез.
Женски глас ги попита какво ще пият.
— Хайде да поръчваме — обади се мъжът на име Али. — Умирам от глад.
— Да, да, доста окъсняхме с вечерята — подкрепи го Мани, а аз си помислих, че е не само хленцало, а и пасивно-агресивен тип. Не че нарастващата ми неприязън към него имаше някакво значение. Не изпитвах нищо друго, освен обичайното леко приповдигнато съсредоточаване по време на операцията. И щеше да е така, докато не станеше твърде късно, за да има каквото и да е значение.
— Добре, да поръчаме — съгласи се Хилгър. — Али, нека ви предложа…
Чу се съскане и Докс прекъсна предаването.
— Готин, тук имаме нещо интересно. Чуй се с дамата.
— Той не е Елджуб. Ал Джиб е. Али Ал Джиб — обади се Дилайла.
— Не ми е познат — отвърнах. — Трябва ли?
— А Абдул Кадир Хан познат ли ти е? Пак Хан.
— Да, Хан ми е познат — отговорих и си припомних разговора с Боаз и Гил в Нагоя. — Пакистански учен, ядрени куфарчета и прочие. Даваха го по новините преди около година, но после всичко утихна, нали така? Бившият директор на ЦРУ Джордж Тенет се скъса да хвали сам себе си.
— Да бе, как Централата за религиозно убеждение била гепила Хан за гърлото, за задника и за други труднодостъпни места — вметна Докс.
— Беше по-скоро „в къщата му, в седалището му, в стаята му“ — уточни Дилайла, — но, да, точно такава пропаганда изкараха. Размахаха ареста на Хан като голяма победа. Защо обаче Щатите продължават да разследват мрежата му? Защо Международната агенция за ядрена енергия прави същото?
— О, виж сега — каза Докс, — в такива случаи правителството обикновено продължава разследването само за да определи дали е постигнало просто „голяма победа“, или всъщност „исторически триумф“. Убеден съм, че не смятат мрежата за все още функционираща след всичкото хитро шпиониране, с което я разбиха.
— Функционираща е — прекъсна го Дилайла. — Въпреки арестите. Като „Ал Кайда“ — водачите са отстранени, но на мястото им идват други.
— Ал Джиб ли имаш предвид?
— Именно. Али Ал Джиб е от това ново поколение. Учил е в Източна Германия, в Централния институт за ядрени изследвания в Розендорф. Има и други като него, обучавани зад желязната завеса и изчезнали от погледа на световното разузнаване в суматохата след края на студената война. Една щастлива находка от документи от съветската епоха ни насочи в правилната посока.
— Дали да не превключим отново на Хилгър и компания — предложих. — Не че не ми е интересно, но не бива да се разсейваме.
— Нищо не разбираш — възрази Дилайла. — Ал Джиб е много опасен тип. Докато Лави се занимава с конвенционалните взривни вещества, Ал Джиб действа с ядрени оръжия. По петите му сме от доста време, но е безкрайно трудно да го проследиш. Не можем да допуснем тази вечер да си тръгне оттук.
— Виж какво, разбирам, че е поредният блуден син, но дините под мишниците ни вече са много. Хилгър и Мани са първи. Само по себе си и това ще е трудно. Дай да не усложняваме нещата, като променяме приоритетите в средата на действието.
— Нищо не разбираш — повтори тя.
— Напротив. Не аз вземам решенията. Твоите хора ме наеха да свърша определена работа и аз я върша. Ако са искали да очистя и Ал Джиб, да бяха казали по-рано и да бяха определили цена. И да не се бяха обръщали срещу мен заради някакъв си нищожен пропуск в Манила.
— За пари ли става въпрос? Няма да го направиш… за този що духа, така ли?