— Няма да го направя, защото не е разумно. Вече имаме две цели. Ако преместя Ал Джиб начело на опашката, ще намаля шансовете си да се справя с другите двама. Затова дай да се придържаме към плана.
— Божке, готин — обади се Докс. — Може би трябва… Не знам.
— По дяволите — ядосах се. — Какво стана с всичките приказки, че съдията и екзекуторът били различни роли, с които ми наду главата онзи ден.
— Ами това е по-скоро ръководен принцип, а не правило, готин. Но сегашното ми се вижда като извънреден случай.
Всички замълчахме. Помислих си: „Караме се за някакъв скапан Ал Не-знам-си-кой-си, вместо да следим какво става в стаята. Разсейваме се и поставяме в опасност цялата операция“.
— Ако се отвори възможност, ще го очистим — казах. — Но Хилгър и Мани си остават приоритет. Ясно ли е?
Отсреща мълчаха. След известно време Дилайла се съгласи:
— Добре.
— Хубаво. Сега превключи. Ако обичаш.
Върнахме се при Хилгър и компания. В момента Хилгър май продаваше нещо. Говореше за диверсифицирани инвестиции, дялове от азиатски пазари във възход със средна възвръщаемост от над двайсет и пет процента.
— Вашата комисионна каква е? — питаше Ал Джиб.
— Двайсет и пет процента след моята комисионна, която е двайсет процента.
— Двайсет процента. Това в съгласие ли е с американската борсова комисия?
— Никак даже. Но и другото, което правя, едва ли ще получи одобрението на комисията.
Ал Джиб се разсмя.
— Държа да спомена, че предложението ви е интересно, но ако не смятах, че можете да допринесете много за моя народ, едва ли щях да се съглася на среща с вас. Дори с препоръките на хората, които ми се обадиха да ви ходатайстват. Връзките ви са прекалено… подозрителни. Някои хора продължават да мислят, че работите за правителството на САЩ.
— Това впечатление ми е от полза в работата. Не се престаравам да го оборвам.
— Разбирам. Но хората трудно се доверяват един на друг, макар да са от едно и също село. А когато са от различни села, както ние с вас, подозренията са трайни, прав ли съм?
— Прав сте. Но се надявам проверката, която проведохте, да е била достатъчна, за да ги разсее.
— Повече от достатъчна. Да убиеш американски дипломат в Аман… има неща, които американски правителствен агент просто не може да извърши.
Хилгър се разсмя.
— Беше творческо решение. Радвам се, че е било успешно.
— Но вие така и не ми казахте едно нещо. Как успяхте да накарате йорданците да обвинят „Ал Кайда“ за смъртта на този човек?
— Разследването на случая беше типично стесняване на кръга около „обичайните заподозрени“ — отвърна Хилгър. — Когато убият старши служител на американско посолство, някой трябва да е виновен. А кой друг, ако не „Ал Кайда“.
— Да. Предполагам, че сте прав.
Тримата замълчаха. След това Хилгър каза:
— Едно от предимствата на неясния ми статут спрямо щатското правителство е, че поддържам връзка с доста много хора, които могат да ми правят услуги. Те получават същите двайсет и пет процента, които ще получавате вие, и винаги търсят възможност да инвестират още. Затова тази вечер, освен за логистиката с уреждането на вашите сметки и прехвърлянето на средства, предлагам да поговорим и какво бихте желали от онова, което правителството на САЩ би могло да ви предложи, без да знае. Бих могъл да помогна и в тази насока.
— За обичайните ви двайсет процента ли?
— Естествено. Всичко, което правя, включва и личен риск.
— Не ми се свидят процентите ви. Просто се нуждаех от потвърждение. Ако ми осигурите каквото ми трябва, мисля, че и двамата ще сме доволни от споразумението.
— Кажете тогава. Заинтригувахте ме.
След поредната пауза Ал Джиб проговори отново:
— Както знаете, организацията на д-р Хан основно предлага на клиентите си ноу-хау и оборудване. Липсващото звено в производствената ни линия неизменно е материалът.
— Уран? Плутоний?
— И двата са силно желани.
— Ако ви трябва уран, по-добре да е обогатен. В момента Националната администрация за ядрена безопасност на САЩ и Международната агенция за ядрена енергетика наблюдават износа на обогатен уран по цял свят, а аз имам сериозни контакти и в двете организации. Сигурно сте чували за Инициативата за глобално ограничаване на заплахата, приета от САЩ и Русия за обезопасяването на ядреното гориво от съветската епоха.
— Чувал съм.
— Тогава навярно знаете, че шест килограма обогатен уран наскоро бяха репатрирани от Чехия за Русия. Трансферът беше таен, но аз узнах за него предварително. Докато с вас си говорим, се планират и други тайни трансфери. Обогатен уран се изнася от България, Либия, Румъния, Сърбия и Узбекистан. С вашия опит едва ли се налага да ви обяснявам колко много са възможностите за диверсия по маршрута.