— Дилайла, хайде стига — каза той. — Не можем просто да ви оставим тук. Можете да разчитате на моя партньор. Виждал съм го как стреля и можете да ми вярвате, че когато уцели нещо, то повече не се вдига от земята.
Спряхме на площадката между стълбите нагоре към петнайсетия етаж и надолу към тринадесетия. Оттук можехме да отидем само нагоре или надолу, или да се върнем обратно в коридора към тоалетните. За миг си помислих дали просто да не я сграбча и да й взема пистолета. Но тя го държеше от другата си страна — съвсем умишлено. Съмнявах се, че ще успея да я обезоръжа, без да я нараня или без тя да ме простреля. И двете възможности не ми харесваха.
Хванах я за ръката.
— По дяволите, Дилайла…
По стълбите над нас се разнесе шум. И двамата вдигнахме глави. Хилгър и Ал Джиб слизаха към нас. Хилгър държеше с две ръце близо до тялото си насочен към пода пистолет. Погледна ме и разбрах, че ме е познал.
Мамка му. Сигурно се бяха усъмнили заради забавянето на Мани и бяха излезли да видят какво става.
— Дръпни се от пътя, Джон — каза Хилгър. — Просто искаме да си отидем. Не е нужно някой да пострада.
Дилайла дължеше кимбъра, но на мен ми беше ясно, че предимството е на страната на Хилгър. Най-малкото защото неговият пистолет беше в готовност. А и беше по-нависоко. В добавка пистолетът му беше неговият личен, този, с който се беше упражнявал, а Дилайла разчиташе на чуждо оръжие, четирийсет и пети калибър, което вероятно беше прекалено голямо за нея. Навярно и тя си беше дала сметка как стоят нещата, иначе отдавна да беше стреляла.
Защо обаче Хилгър още се въздържаше? Бях го видял как стреля в Квай Чунг и знаех, че е много добър.
После се сетих, че тук го познават. И това е част от прикритието му. И че не иска да стреля.
Ал Джиб мълчеше. Изглеждаше уплашен. Представлението беше на Хилгър.
— Няма проблем — казах и показах ръцете си. — Нямаме никаква работа с теб. Свършихме.
Трябваше да се озова поне на едно ниво с него. Още по-добре щеше да е, ако ги пуснех да слязат. Те щяха едновременно да се опитват да ни държат на прицел и да слизат заднешком.
Хилгър се намръщи.
— Мани?
— Мани го няма. С теб сме квит.
Той присви очи.
— Не сме квит.
Е, явно нямаше да го заблудя.
— Ти можеш да си ходиш. Но не и приятелят ти — намеси се Дилайла.
— Съжалявам, но ще си тръгнем и двамата. Покрай вас или през вас, както решите.
— Аз предпочитам да е покрай нас — казах, мислейки си: „Дяволите те взели, Дилайла, слушай какво казвам“.
Чух в ухото си гласа на Докс.
— Ясно ми е какво става, но не мога да ви помогна, докато са над вас по стълбите. Пуснете ги да слязат на четиринайсетия.
— Предлагам да направим, каквото казва — обърнах се към Дилайла, като, разбира се, имах предвид Докс.
Настъпи продължително мълчание. Предположих, че тя инстинктивно не иска да се махне от пътя на Ал Джиб към изхода.
Но тактиката й беше в кръвта и навярно бе оценила ситуацията. Позицията ни спрямо Хилгър и Ал Джиб беше несъстоятелна. Стори ми се, че просто се опитва да забави нещата и да задържи Ал Джиб. Но защо?…
Дървеното стълбище изскърца под тежестта на някой, който се качваше. Не знам дали подтикнат от шесто чувство или от интуиция, но се хвърлих на пода. Чуха се няколко изстрела със заглушител и от стената зад мен се разхвърчаха отломки.
Затичах се надясно по коридора към тоалетните. В този момент видях качващия се Гил с пистолет в ръка. Чух Дилайла да вика.
— Не!
Секунда по-късно от стълбите отгоре се разнесоха изстрели.
Хвърлих се към вратата на тоалетната и нахлух вътре.
— Изчезвай от бара! — казах на Докс в микрофона на ревера си. Втурнах се към сервизното помещение й влязох вътре. — Гил е тук. Сигурно Дилайла го е повикала. На стълбите са. Изгърмяхме. Нищо не можем да направим.
— Да, там се гърмите като на стрелбище. Тук народът откачи. Чуваш ли?
Долових крясъци и други признаци на паника. Както трябваше да се очаква, Докс говореше почти приспивно спокойно. Извадих фенера и го включих. Куфарчето си стоеше, където го бях оставил. Грабнах го и поех към товарния асансьор. Натиснах бутона на стената и зачаках.
— Ако можеш да се добереш до помещението, където се криех, има изход към товарен асансьор. В противен случай нямаш друг път, освен надолу към тринайсетия.
— Сетих се за него. Но не мога да стигна, до което и да е от двете, без да мина покрай онези шерифи на стълбите.
Мамка му, какво спокойствие под напрежение. За секунда направо го заобичах.
— Така е, но не можеш да останеш и в бара. Ако Гил и Дилайла очистят Хилгър и Ал Джиб, може да се върнат за тебе.