Веднъж сподели с горчивина след порядъчно количество изпито саке, че началниците му се ужасявали от тази негова ефективност и упорито не обръщали внимание на докладите му. В крайна сметка упоритостта и куражът му отидоха нахалост. Надявах се този опит да го е научил на нещо.
И в същото време бях сигурен, че това не може да стане. Тацу беше истински самурай и щеше да служи докрай все на същия господар, независимо колко пъти този господар го пренебрегваше и дори оскърбяваше. Преданата служба беше за него най-висшето достойнство.
За Кейсацучо беше съвсем необичайно да разследва обикновен взлом. Изглежда нещо беше привлякло вниманието на Тацу към смъртта на Кавамура или към онова, което беше правил приживе. Имах усещането, че старият ми другар по оръжие ме гледа през огледално стъкло — вижда зад него сянка, но не знае чия, — и се радвах, че от доста години вече съм извън полезрението му.
— Не е нужно да ми казваш дали си знаел — прекъсна размишленията ми Хари. — Наясно съм с правилата.
Чудех се колко точно мога да му кажа. Исках ли да науча повече, уменията му можеха да ми бъдат от полза. От друга страна, никак не ми се искаше да научава твърде много за естеството на моята работа. Той и така вече се беше приближил до истината повече, отколкото трябва. Да вземем например името на Тацу под този доклад. Хари със сигурност щеше да го използва в търсенето си из мрежата и рано или късно щеше да се добере до конспиративните му теории, а оттам да направи връзката с мен. Естествено, доказателства нямаше да открие, но много от късчетата на мозайката щяха да се наместят.
Докато си седях така в „Лае Чикас“ и пийвах чай, трябваше да призная, че Хари може да се превърне в проблем. Тази мисъл ме огорчи. „Господи! — помислих си. — Ставаш сантиментален!“
— Не знаех — изрекох най-сетне. — Случаят е по-особен — не виждах какво пречи да му кажа за непознатия във влака и го направих.
— Ако бяхме в Ню Йорк, щях да допусна, че е бил джебчия — заяви Хари.
— Отначало и аз си помислих така. Но джебчия в Токио не е кой знае каква кариера за бял. Много изпъква.
— А ако просто се е възползвал от случая?
Поклатих глава.
— Малко хора могат да бъдат толкова безскрупулни и хладнокръвни. Не ми се вярва някой от тях да се е оказал случайно до Кавамура точно в този момент. Мисля, че е бил свръзката му и е трябвало да направят размяна.
— Защо според теб Кейсацучо ще разследва обикновен жилищен обир?
— Не знам — отвърнах, макар че участието на Тацу ме навеждаше на някои мисли. — Може би заради служебното положение на Кавамура или заради неотдавнашната му смърт… Нещо такова. Поне аз бих заложил на тази теория.
Той ме погледна внимателно.
— Искаш ли да се поразровя?
Трябваше да оставя нещата, както си бяха. Но вече ме бяха изигравали. Мисълта, че това може да се случи отново, нямаше да ми позволи да заспя. Дали Бени наистина не беше пратил дублиращ екип да следи Кавамура? Реших, че няма да е зле Хари да провери.
— Така или иначе ще го направиш, или греша? — попитах.
Той примигна насреща ми.
— Така е, не мога да си надвия.
— Рови тогава. Кажи ми, ако откриеш нещо. И се пази, не блей.
Предупреждението се отнасяше еднакво и за двамата.
3.
Предупреждението към Хари да се пази ми напомни за Джими Къхуун, най-добрия ми приятел от училище, но онзи Джими, който беше, преди да се превърне в Лудия Джейк.
С Джими се записахме заедно в армията, когато бяхме едва седемнайсетгодишни. Тогава вербувачът ни каза, че ще ни трябва разрешението на родителите.
— Виждате ли онази жена отвън? — попита той. — Дайте й двайсетачка и я питайте дали ще се подпише като ваша майка.
Жената се съгласи. По-късно разбрах, че по този начин си изкарва прехраната.
С Джими се запознахме в известен смисъл благодарение на сестра му Диърдри. Тя беше красива тъмнокоса ирландска роза и от малкото хора, които се отнасяха добре с мен, странното и непохватно момче, каквото бях тогава. Някакъв идиот беше казал на Джими, че я харесвам, което си беше самата истина, разбира се, и Джими беше решил, че не му е по вкуса някакъв тип с дръпнати очи да се навърта около сестра му. Беше по-голям от мен, но се бих с него, без някой от двамата да излезе победител. Оттогава той започна да ме уважава и ми стана съюзник срещу драйдънските побойници. Първият ми истински приятел. С Диърдри започнахме да се срещаме, а онези, които досаждаха на Джими по този повод, си патеха жестоко.