Мама с нищо не ми помогна да го преодолея, макар че според мен правеше всичко по силите си. Тя била адвокат от Държавния департамент в окупирано Токио по времето на Макартър като върховен главнокомандващ на Съюзническите сили, част от сформирания от генерала екип, чиято задача била да изработи новата японска конституция и да въведе следвоенна Япония във века на Америка. Баща ми бил в екипа на премиера Йошида и отговарял за превода на документа и договарянето на изгодни за Япония условия.
Тяхната връзка, която излязла наяве скоро след подписването на конституцията през май 1947 година, скандализирала и двата лагера. И двете страни били убедени, че техният представител под завивката е направил отстъпки, до които не би могло да се стигне на масата за преговори. С кариерата на майка ми в Държавния департамент било свършено и тя останала в Япония като съпруга на баща ми.
Родителите й скъсали с нея всякакви взаимоотношения заради този междукултурен и междурасов брак, който тя сключила въпреки забраната им, и майка ми в знак на протест срещу това принудително сирачество приела Япония за свой дом и научила японски достатъчно, та да си говори у дома с баща ми и мен. Със загубата му светът, който си беше изградила, рухна.
Дали Мидори е била близка с баща си? Може би не. Може да е имало несъгласие, дори ожесточени спорове по повод на избраната от нея кариера, която нищо чудно да му се е струвала несериозна. И ако е имало спорове, болезнени периоди на мълчание и мъчителни усилия за взаимно разбиране, дали в крайна сметка им се е удало да се помирят? Или са останали твърде много неща, които тя би искала да му каже, но вече няма тази възможност?
„Какво ти става, по дяволите? — помислих си. — Не те интересуват нито тя, нито баща й. Вярно, привлекателна е и там е цялата работа. Хубаво, само че зарежи това.“
Огледах помещението. Всички като че бяха по двойки или с компания.
Исках да си тръгна, да намеря място, където няма да ме преследват спомени.
Но къде да намеря такова място?
Така че продължих да слушам. Усещах как нотите танцуват игриво около мен и се вкопчих в тях, за да ме измъкнат от унинието, което се надигаше като тъмна вълна у мен. Оставих се музиката да ме погълне и ръцете на Мидори сякаш се размиха над клавишите, а профилът й се сля с косите. В полумрака и цигарения дим виждах като в мъгла как главите се клатят в такт, а пръстите отмерват ритъма върху чашите и масите. Ръцете на Мидори се стрелкаха все по-стремително, докато накрая рязко застинаха и след миг на мъртва тишина залата избухна в аплодисменти.
Мидори и триото й се запътиха към малката маса, запазена за тях, а помещението се изпълни с шепот и приглушен смях. Мама-сан отиде при тях. Знаех, че не мога да се измъкна, без да се сбогувам с нея, но не исках да спирам до масата на Мидори. Освен това едно тръгване по никое време щеше да изглежда подозрително по ред причини. Нямаше какво да се прави, трябваше да остана.
„Признай си — помислих си. — Иска ти се да останеш за втората част.“ Така беше. Музиката на Мидори беше успокоила обърканите ми чувства. Джазът винаги ми действаше по този начин. Мисълта, че ще остана още малко, не ме разстройваше особено. Щях да се насладя на втората част, да си тръгна тихо и да си спомням за тази вечер като за едно странно преживяване, оказало се в крайна сметка не дотам лошо.
„Чудесно. Само че стига с тези глупости за баща й, а?“
С крайчеца на окото видях мама-сан да се приближава към масата ми. Вдигнах поглед и й се усмихнах. Тя се настани срещу мен.
— Е, какво ще кажете? — попита мама-сан.
Взех бутилката, чието съдържание беше значително намаляло от идването ми, и налях и на двама ни.
— Разгневен Телониъс Мънк, както самата вие казахте. Права сте, тя ще стане звезда.
Очичките й се присвиха.
— Искате ли да се запознаете с нея?
— Би било чудесно, но тази вечер май съм в настроение да слушам, а не да говоря.
— И какво? Тя ще говори, а вие ще слушате. Жените харесват мъже, които ги слушат. Това е доста рядко явление, не мислите ли?
— Не вярвам да й харесам.
Мама-сан се наведе към мен.
— Тя пита за вас.
По дяволите!
— А вие какво й казахте?
— Ако бях малко по-млада, не бих й казала нищо. — Мама-сан прикри устата си с ръка и се разтресе в безмълвен смях. — Само че вече съм много стара, затова й казах, че сте голям любител на джаза и неин почитател, и сте дошъл тук специално да я чуете.
— Много мило от ваша страна — изрекох с усещането, че губя контрол над положението и не знам как да го овладея.