Освен това, ако останех да наблюдавам срещата му с Мидори, нямаше да мога да го последвам, когато си тръгнеше. Щеше да се наложи да вляза с него в малкия асансьор на „Алфи“, който побираше само петима, или да тичам по стълбите с надеждата да го изпреваря, но тогава той неизбежно щеше да ме забележи. А ако излезеше преди мен, тълпите от пешеходци на „Ропонги-дори“ щяха да го отнесат.
Колкото и да не ми се искаше, трябваше да си тръгна пръв. Когато аплодисментите след втората част стихнаха, непознатият се насочи към сцената. Няколко души се изправиха и се засуетиха наоколо, и аз ги използвах като прикритие, за да стигна незабелязан до изхода.
Междувременно успях да върна бутилката с остатъците от питието на мама-сан, като се стараех да стоя с гръб към сцената, и й благодарих още веднъж, че ме е пуснала да вляза без резервация.
— Видях ви да говорите с Кавамура-сан — подметна тя. — Толкова ли беше трудно?
— Не — усмихнах се аз. — Мина много добре.
— Защо си тръгвате толкова рано? И без това идвате рядко.
— Ще трябва да се поправя. Но тази вечер имам други планове.
Тя сви рамене, може би разочарована, че машинациите й бяха дали толкова малък ефект.
— Между другото — подметнах, — кой беше този гайджин, който дойде преди втората част? Видях ви да се разправяте.
— Репортер. Пишел статия за Мидори, затова му позволих да остане.
— Репортер? Това е страхотно! От кое издание е?
— Някакво западно списание, не му запомних името. Това е добре за Мидори. Тя наистина ще стане звезда — още веднъж я потупах по ръката на сбогуване. — Лека нощ, пак ще се видим.
Слязох по стълбите, пресякох „Ропонги-дори“ и зачаках в отсрещния супермаркет „Мейдия“, като си давах вид, че разглеждам колекцията от шампанско. Я виж ти — „Мое“ от 1988! Чудесно, но за трийсет и пет хиляди йени не си струва. Разглеждах етикета и същевременно наблюдавах през витрината.
По навик огледах и всички останали места, където би могъл да застане човек, ако чака някой да излезе от „Алфи“. В някоя от паркираните до тротоара коли, но трудно можеш да разчиташ, че ще намериш място, така че тази възможност почти отпадаше. Или в телефонната кабинка до супермаркета, в която беше заседнал някакъв японец, подстриган на канадска ливада, с черно кожено яке и тъмни очила. Бях го забелязал още при излизането от „Алфи“. Сега той още беше там и наблюдаваше входа отсреща.
Непознатият се появи след около четвърт час и тръгна по „Ропонги-дори“. Аз се забавих малко в очакване да видя реакцията на мъжа от телефонната кабина. И наистина, само след няколко секунди той окачи слушалката и тръгна в същата посока.
Излязох от супермаркета и свих наляво по тротоара. Мъжът от кабината вече пресичаше откъм страната на непознатия, без да си даде труд да стигне до пешеходната пътека. Действията му бяха съвсем аматьорски — беше окачил слушалката почти в мига, в който непознатият се появи, не сваляше очи от него, а сега пресичаше улицата, без да се прикрива. Пък и разстоянието помежду им беше твърде малко — нещо, което ми даваше възможност да ги следвам необезпокояван. За миг ми мина през ума, че японецът може да работи за непознатия, например като телохранител, но в такъв случай трябваше да е още по-близо, ако искаше да има някаква полза от него.
Двамата свиха по „Гайенхигаши-дори“, поддържайки дистанцията от десетина крачки. Аз пресякох улицата почти тичешком, защото светофарът вече светеше жълто.
„Това е пълна глупост! — помислих си. — Не си единственият, който го следи, а ако има още някой, току-виж се сдобили и със снимката ти!“
Представих си как Бени ме прави на глупак и праща втори екип да следи Кавамура. Все пак щях да рискувам.
Следвах ги така няколко пресечки и забелязах, че никой от двамата не си дава труд да провери кой върви зад гърба му. Непознатият като че хабер си нямаше, че някой може да го следи — не се обръщаше, не спираше, не използваше нито една от онези уловки, които биха принудили преследвача му да се разкрие.
В покрайнините на Ропонги, където тълпите започваха да оредяват, непознатият влезе в една от кафетериите на „Старбъкс“, започнали вече да изместват традиционния японски кисатен. Преследвачът му, неизменен като Полярната звезда, си намери нова телефонна кабина няколко метра по-нататък. Аз прекосих улицата и влязох в едно заведение, наречено „Пресен бургер“, поръчах си въпросния артикул и се настаних до прозореца. Видях как непознатият също си поръчва нещо в „Старбъкс“ и сяда на една от масите.