— Да.
Тя ме изгледа втренчено и седна.
— За кого работиш? — попита с неестествено спокойствие.
— Няма значение.
Отново дълга пауза.
— Тогава ми кажи какво искаш.
Вгледах се в лицето й. Исках тя да види очите ми.
— Искам да съм сигурен, че няма да пострадаш.
Гласът й беше все така безизразен.
— И смяташ да го направиш, като…
— Виж какво, тези хора те преследват, защото смятат, че имаш нещо, което може да им навреди. Не знам какво е, но докато е у теб, ти си в опасност.
— Но ако ти дам това нещо…
— Без да знам какво е, не знам дали ще има смисъл, дори и да ми го дадеш. Казах ти вече, не съм тук, защото се домогвам до това нещо. Просто искам да попреча да ти сторят зло.
— Дали си представяш как изглежда всичко това от моята позиция? „Дай ми го, за да мога да ти помогна“!
— Много добре разбирам.
— Не съм убедена.
— Няма значение. Разкажи ми за баща ти.
Знаех какво ще каже и тя го каза.
— Значи затова бяха всичките онези въпроси? Дошъл си в „Алфи“… Господи, просто си ме използвал още от самото начало!
— Отчасти е така, но не съвсем. Кажи ми сега за баща си.
— Не!
Усетих как гневът се надига към гърлото ми. Спокойно, Джон!
— Репортерът също задаваше въпроси. Булфинч, ако не се лъжа. Ти какво му каза?
Тя ме погледна. Явно се чудеше какво още знам.
— Не знам за какво говориш.
Погледнах към вратата и си помислих: „Изчезвай! Просто се махни!“
Но не го направих.
— Чуй ме, Мидори. Аз мога още сега да си изляза през тази врата. Ти си тази, която не може да се върне в собствения си апартамент, която се бои да се обади на полицията, която трепери за живота си. Или намери начин да ми съдействаш, или ще се наложи да се оправяш сама.
Мина може би минута. Най-сетне тя изрече:
— Булфинч каза, че баща ми е трябвало да му даде нещо същата сутрин, когато умря, но така и не е успял да го получи. Интересуваше се дали е у мен, а ако не — дали знам къде е.
— Какво е то?
— Компютърен диск. Това е всичко, което пожела да ми каже. Каза, че ако знам повече, ще съм в опасност.
— Той те постави в опасност със самия факт, че те потърси и говори с тебе. След като си тръгна от „Алфи“, го проследиха — притиснах очите си с пръсти. — Знаеш ли нещо за този диск?
— Не.
Погледнах я, опитвайки се да преценя дали казва истината.
— Добре, да видим сега с какво разполагаме. Всички мислят, че баща ти ти е казал нещо или ти е дал нещо. Така ли е? Казвал ли ти е нещо? Давал ли ти е някакви документи или нещо друго, което според него е било важно?
— Не. Не си спомням.
— Опитай да си спомниш. Ключ от сейф? От чекмедже? Да ти е казвал, че някъде е скрил важни книжа или нещо от този род?
— Не — поклати глава тя, след като се замисли за няколко секунди. — Нищо такова няма.
Можеше и да ме лъже. Нямаше никакви причини да ми вярва.
— Ти знаеш нещо — казах. — Иначе щеше да се обадиш на полицията.
Тя скръсти ръце на гърдите си и ме погледна предизвикателно.
— За бога, Мидори, кажи ми! Позволи ми да ти помогна!
— Ти разчиташ на нещо друго.
— На нищо не разчитам. Просто искам да сглобя мозайката с твоя помощ.
След дълга пауза тя проговори:
— Казах ти, че с баща ми… бяхме доста отчуждени известно време. Това започна още когато бях ученичка. Тогава за пръв път започнах да проумявам какво представлява японската политическа система и мястото на баща ми в нея.
Тя се изправи и закрачи из стаята, без да ме поглежда.
— Той беше част от машината на Либерал-демократическата партия и упорито се катереше по йерархичната стълбица в някогашното Кенсецушо, министерството на строителството. Когато Кенсецушо се превърна в Кокудокоцушо, него го направиха заместник-министър на земята и инфраструктурата, тоест на обществените проекти. Имаш ли представа какво означава това в Япония?
— Знам нещичко. Програмата за обществени проекти насочва парите от политиците и строителните фирми към якудза.
— А якудза осигурява „защита“ и лобира за строителната индустрия. Строителните компании и якудза са като близнаци, разделени при раждането. Знаеш ли, че строителните предприятия в Япония се наричат гуми?
Гуми означава банда или организация — същото име, с което нарича себе си якудза. Първите гуми се появяват след Втората световна, когато много мъже, останали извън борда, са готови да вършат всякаква мръсна работа за бандитските босове, за да оцелеят. Същите тези банди са се трансформирали в днешната якудза и строителните компании.
— Знам — казах.
— Тогава знаеш и това, че след войната между строителните компании е имало въоръжени сблъсъци, и то толкова сериозни, че полицията не е смеела да се намеси. И за да се спре това, е била създадена една бандитска система на най-високо ниво. Баща ми стоеше начело — тя се изсмя. — Спомняш ли си, когато през 1994 година построиха международното летище „Кансай“ в Осака? Струваше четиринадесет милиона долара и всеки искаше да се облажи. Помниш ли, че същата година беше убит Такуми Масару, босът на Ямагучи Гуми? Това е, защото не е искал да дели печалбите от строежа на летището. Баща ми наредил да го убият, за да умиротвори останалите бандитски босове.