— Тогава нямам представа какво бих могъл да направя за вас.
— Кажете ни какво има на диска — още веднъж предложих аз.
— Не виждам с какво ще ви помогне това.
— А аз не виждам с какво ще ни навреди. В момента действаме слепешката. Ако обединим усилията си, имаме далеч по-голям шанс да намерим диска, отколкото поотделно.
— Моля ви, господин Булфинч — намеси се Мидори. — Хората, които се домогват до диска, за малко не ме убиха. Имам нужда от помощта ви.
Той се намръщи и изгледа последователно най-напред нея, после и мен. Накрая кимна.
— Добре, ще ви кажа. Преди няколко месеца баща ви се свърза с мен. Каза, че чете рубриката ми във „Форбс“. Представи се и заяви, че иска да ми помогне. Класически случай на човек, решен на скандални разкрития.
Мидори се обърна към мен.
— Това е било горе-долу по времето, когато са му поставили диагнозата.
— Моля? — не разбра Булфинч.
— Рак на белите дробове. Току-що е научил, че не му остава много да живее — обясни Мидори.
Булфинч кимна.
— Ясно. Не знаех. Съжалявам.
— Моля ви, продължавайте.
— През следващия месец имах няколко тайни срещи с баща ви, който ми разказа за корупцията в строителното министерство и за ролята си на посредник между Либерал-демократическата партия и якудза. Тези разговори ми отвориха очите за същността и мащабите на корупцията в японското общество. Трябваха ми обаче доказателства.
— Какви доказателства? — попитах. — Не можехте ли просто да публикувате чутото и да се позовете на „авторитетен източник от строителното министерство“?
— По принцип — да. Но тук имаше два проблема. Заради високия си пост в строителното министерство Кавамура разполагаше с информация, до която никой друг нямаше достъп. Да я публикуваме, беше равносилно да подпишем материала с неговото име.
— А вторият проблем — попита Мидори.
— Ефектът — отвърна Булфинч. — Вече сме публикували пет-шест статии върху този род корупция, за който ми разказа Кавамура. Японската преса по никакъв начин не реагира на тях. Защо? Защото политиците и държавните служители прокарват законите, които могат да облагодетелстват или да съсипят местните корпорации. А корпорациите са тези, които осигуряват чрез реклама повече от половината средства за медиите. Да речем, че някой вестник публикува статия, компрометираща японски политик. Той се обажда на хората си в съответната корпорация, която отказва рекламите във въпросния вестник и ги прехвърля на конкуренцията, а вестникът фалира. Разбирате ли? Господи, японската преса е най-послушната в света!
— А ако има доказателства?… — попитах.
— Доказателствата променят всичко. Вестниците ще бъдат принудени да реагират, иначе и най-лековерните ще разберат, че са просто оръдие в ръцете на правителството. Разкритията за корупция ще отслабят позициите на политиците и ще дадат смелост на пресата. Бихме могли да предизвикаме промени в японската политика, сравними само с реформите на Мейджи1.
— Струва ми се, че надценявате желанието на медиите да променят нещо — подметна Мидори.
— Ни най-малко. Познавам добре някои от тези хора. Те са добри журналисти и искат да пишат, но са и реалисти.
— Доказателствата. Какви са те? — попитах.
Булфинч ме изгледа над очилата.
— Не знам точно. Знам само, че са солидни. Необорими.
— Като ви слушам, този диск трябва да иде в Кейсацучо, а не в пресата — заяви Мидори.
— Ако беше предал информацията на полицията, баща ви нямаше да остане жив и един ден — уверих я аз, спестявайки на Булфинч необходимостта да обяснява.
— Така е — потвърди той. — Баща ви не беше първият, който се опита да бие барабана. Чували ли сте за Хонма Тадайо?
Ах, да. Хонма-сан. Тъжна история. Мидори поклати глава.
— Когато Японската кредитна банка фалира през 1998 година, най-малко трийсет и шест милиарда долара, ако не и много повече, от сто трийсет и трите милиарда раздадени кредити се оказаха лоши. Те се свързваха с престъпния свят, дори с незаконни плащания за Северна Корея. Хонма Тадайо, уважаваният бивш директор на Японската национална банка, беше нает да оправи бъркотията. В началото на септември той пое поста президент на Японската кредитна банка и започна да се рови из книжата, опитвайки се да извади на бял свят цялата информация за лошите кредити и на първо място къде и за какво са отишли парите. И живя само две седмици след това. Беше намерен обесен в един хотел в Осака. Беше оставил предсмъртни писма до семейството и банката. Тялото беше кремирано набързо, без аутопсия, а полицията в Осака окачестви смъртта като самоубийство, без дори да проведе разследване. Случаят с Хонма не е изолиран. Смъртта му беше седмото „самоубийство“ на високопоставени служители, занимаващи се с финансови разследвания или свидетелстващи за финансови злоупотреби от 1997 година насам. И по нито един от случаите не се е водило разследване за убийство.
1
Мейджи — просветено управление. Така се нарича периода на управление на император Муцухито (1867–1912), по време на което са извършени много социално-икономически и политически реформи. — Б.р.