Спомних си за Тацу и неговите конспиративни теории.
— Носят се слухове, че якудза си има специалисти по „естествена смърт“ — продължи Булфинч, — които нощем навестяват жертвите в хотела им, принуждават ги да напишат завещанията си, инжектират им успокоителни и ги бесят, но така, че да изглежда като самоубийство.
— Вие имате ли някакво потвърждение на тези слухове? — попитах.
— Още не. Но няма дим без огън. И ще ви кажа още нещо. Колкото и сериозен да е проблемът с банките, строителното министерство е най-тежкият случай. В Япония строителството дава работа на най-много хора. Хлябът на всеки шести японец зависи от него. Ако искате да се доберете до корените на корупцията в тази страна, трябва да започнете от строителството. Баща ви беше смел човек, Мидори.
— Знам — кимна тя.
Запитах се дали още вярва, че инфарктът му е бил естествен. Започна да ми става горещо.
— Казах ви каквото знам — заяви Булфинч. — Сега е ваш ред.
— Имате ли някакво обяснение защо Кавамура онази сутрин е тръгнал на срещата с вас без диска? — попитах.
Булфинч се замисли и поклати глава.
— Уговорката ви е била да ви предаде материала, нали така?
— Да. Както вече ви казах, преди това се бяхме срещали неведнъж. Онази сутрин Кавамура трябваше да ми достави стоката.
— Може би не е успял да вземе диска или да свали информацията, затова е тръгнал с празни ръце?
— Не, предишния ден той ми каза по телефона, че всичко е наред. Само трябваше да ми го предаде.
Изведнъж ме осени. Обърнах се към Мидори.
— Мидори, къде живееше баща ти?
Естествено, отдавна го знаех, но не можех да й го кажа.
— В Шибуя.
— Някъде около „Догензака“? Близо до станцията?
— Да.
Обърнах се към Булфинч.
— Къде се качи онази сутрин Кавамура?
— На станция Шибуя.
— Имам едно предположение. Ако се потвърди, ще ви се обадя.
— Чакайте… — понечи да ме спре.
— Знам, че това не е най-удобният вариант за вас — прекъснах го. — Но ще трябва да ми се доверите. Мисля, че мога да намеря диска.
— Как?
— Казах ви вече, имам предположение.
Тръгнах към вратата, но той ме спря:
— Чакайте! Идвам с вас.
Поклатих глава.
— Свикнал съм да работя сам.
Булфинч ме хвана за ръката и повтори:
— Идвам с вас!
Изгледах го втренчено и той ме пусна.
— Искам да се махнете оттук — казах. — Тръгнете по посока на „Омотесандо-дори“. Ще отведа Мидори на сигурно място, после ще проверя догадката си. Ще ви се обадя.
Той погледна нерешително към Мидори.
— Всичко е наред — кимна тя. — С вас искаме едно и също нещо.
— Какво пък, май нямам избор — рече той и ме изгледа с престорено негодувание.
Аз обаче четях мислите му.
— Господин Булфинч — предупредих го, — не се опитвайте да ме следите. Ще ви забележа. И няма да ви се зарадвам особено.
— За бога, кажете ми какво мислите! Може пък да помогна с нещо.
— Запомнете — посочих към улицата, — ще вървите към „Омотесандо-дори“. Скоро ще ви се обадя.
— Добре ще направите — рече той и приближи лице към моето. Не можех да не се възхитя на куража му. — Постарайте се.
Булфинч кимна на Мидори и се запъти към улицата.
— Какво е това, което ти хрумна? — попита тя.
— По-късно ще говорим. Трябва да тръгваме, преди да е заобиколил и да е тръгнал след нас. Хайде!
Още със самото излизане спряхме такси по посока на Шибуя. Булфинч продължаваше да крачи в обратната посока.
На гара Шибуя се разделихме. Мидори се върна в хотела, а аз тръгнах към „Догензака“ — същата онази улица, по която преди цяла вечност с Хари следяхме Кавамура. И където, ако догадката ми се окажеше вярна, Кавамура беше скрил диска в деня на смъртта си.
Мислех си за него и се опитвах да си представя какво е било в главата му онази сутрин.
Вероятно е бил уплашен. Питал се е какво ли ще стане, ако го следят и го заловят с диска.
Той спира да запали цигара и се оглежда. Всеки мъж в костюм му прилича на наемен убиец, който ей сега ще бръкне в джоба му, ще извади диска и с усмивка ще насочи пистолет към челото му.
„Отърви се от проклетия диск! — вероятно му е минало през ума. — Нека Булфинч си го вземе сам. Но къде, къде… А, ето, магазинът на Хигашимура ще свърши работа!“
Спрях пред малката входна врата на магазина и вдигнах поглед към табелата. Онази сутрин Кавамура се беше вмъкнал тук. Нямаше къде другаде да е.