Свих рамене.
— Твоят човек Ишикава влезе с взлом в апартамента ми и се опита да ме убие. Взех му мобилния телефон и чрез него установих, че е свързан с теб. Останалото беше въпрос само на инициатива. Както каза ти, най-добрата защита е нападението.
— Ишикава не е бил в апартамента ти, за да те убие, а за да те разпита.
— Ако това е била представата му за разпит, трябвало е да го пратиш при Дейл Карнеги.
— Няма значение. Ние не преследваме теб, а търсим диска.
— Диска ли?
— Не обиждай интелигентността ми. Знаем, че си взел Мидори Кавамура под своя закрила.
Това ме свари неподготвен. И тогава ми просветна. Мъжете, които я чакаха в апартамента й, явно бяха хора на Ямаото. Бяха насочили вниманието си към Мидори, защото са мислели, че вещите на баща й са у нея, а сред тях може би и дискът. Тогава на сцената се появих аз. Едва след засадата във фоайето и изчезването на Мидори те са заподозрели за участието ми.
— Тя какво общо има с всичко това?
— Знам, че когато баща й е умрял, дискът е бил у него и сега е много вероятно да е у нея. Тя обаче се крие.
— Естествено, че ще се крие. В апартамента й я чакаше група посрещачи — също като при мен. Тя знае, че е в опасност, но не разбира защо.
— Човек в нейното положение обикновено се обажда на полицията. Тя не го прави.
— Не знам нищо за това, но и аз самият нямам вяра на полицията.
— Къде е тя?
— Не знам. Изчезна след засадата в апартамента й. Помислила е, че съм от твоите хора.
— Така ли? Интересното е, че не се появи досега.
— Може да е някъде при приятели. В провинцията или нещо такова. Видя ми се доста уплашена.
— Разбирам… — проговори той. — Рейн-сан, на този диск има информация, която може да навреди на Япония и да послужи на враговете й, ако излезе наяве. И тези врагове също търсят диска.
Сетих се за Хилгър, който искаше да превърне Япония в „подлога“. Само той можеше да го каже така. Едно обаче не ми беше ясно.
— Защо беше тази среща в Кодокан? — попитах.
— Любопитство — замислено изрече той. — Исках да разбера какво може да движи човек с твоето минало. Ако знаех как ще се обърнат нещата, щях да избегна срещата, разбира се.
— Какво искаш да кажеш с това „минало“?
— Човек от две толкова различни култури.
— Нещо май ми убягва. Освен факта, че непреднамерено се озовах близо до апартамента на Мидори по същото време като твоите хора, не помня да сме имали други допирни точки.
— Разбира се, че сме имали. Ти, естествено, не знаеш, но от време на време прибягвам до твоите услуги.
Чрез Бени без съмнение. Това копеленце наистина не си поплюваше! Сигурно беше препродавал услугите ми с надценка. Но дотук!
— Както виждаш, до неотдавна интересите ни съвпадаха. И ако сега решим този проблем, можем да се върнем към обичайното „status quo ante bellum“.
Явно искаше диска на всяка цена. Надявах се алгоритмите на Хари да свършат работа, и то скоро.
— Както вече казах, проблемът е, че нямам представа къде е дискът и дори какво съдържа — казах. — Ако знаех, щях да ти го дам, но не знам.
Той се намръщи.
— Съжалявам да го чуя. И дъщерята на Кавамура също не знае нищо, така ли?
— Откъде мога да знам?
Ямаото мрачно поклати глава.
— Това е проблем. Докато не получа каквото ми трябва, дъщерята на Кавамура ще е на мушката. За нея ще е много по-безопасно, ако въпросното нещо е в мои ръце.
В този миг се изкушавах да повярвам, че в думите му има някаква истина. Ако дискът се озовеше в ръцете му, Мидори щеше да е в безопасност.
Да, но и други го търсеха и нямаше как да разберат, че вече не е у нея. Пък и аз не можех с нищо да й помогна. Ямаото никога не би ме пуснал под честна дума, че ще му предам диска, а аз нямах никакво намерение да му казвам къде са Мидори и Хари. Освен това нямаше гаранция, че след като дискът се озове в ръцете му, той няма да се изкуши да заличи всички следи.
— Като се замисля, много не ми се вярва дискът да е у нея — казах. — Защо Кавамура ще й дава каквото и да било? Би трябвало да е наясно, че това ще я изложи на опасност, не е ли така?
— Може да го е направил непреднамерено. Освен това, както вече казах, вижда ми се съмнително, че не е отишла в полицията.
Не казах нищо, просто седях и чаках.
— Добре, стига игрички! — заяви той и се изправи. Отиде до един шкаф и извади отвътре сако. — Имам среща навън и няма повече да си губя времето да те убеждавам. Кажи ми къде мога да намеря диска или поне Мидори Кавамура.
— Казах ти вече, не знам.
— За съжаление, начинът да ми го докажеш, е само един. Мисля, че се досещаш.
Повече от минута никой от нас не проговори. Накрая го чух да издиша, сякаш преди това беше сдържал дъха си.