След нова дълга пауза някой се обади:
— Какво искаш да направим, тоушу?
— Да, наистина, какво? — рече Ямаото с прегракнал от викането глас. — Съсредоточете се върху момичето. Тя все още е най-важната ни следа.
— Само че се е скрила.
— Да, но не е свикнала на такъв живот. Трябвало е да се скрие спешно и може би работите й изостават. Ще разчитаме да се върне към обичайния си живот скоро. Поставете хора там, където вероятността да се появи, е най-голяма — жилището й, работата й, познатите й, семейството. Ако се наложи, потърсете помощта на Хилгър. Той има нужната техника.
Хилгър? Да потърсят помощта му?
— А мъжът?
Ямаото отговори след дълга пауза:
— Там историята е друга. Той живее в нелегалност като риба във вода. Предполагам, че сте го изтървали, освен ако не ни се усмихне късметът.
Представих си ги как стоят с наведени от срам глави пред шефа си, както само японците го могат. Най-сетне един проговори:
— Може да му хванем следите покрай момичето.
— Възможно е. Тя явно е под негова закрила. Знаем, че я е отървал от хората на Ишикура пред апартамента й. Може да има чувства към нея — стори ми се, че чух смях. — Странна основа за любовна връзка!
Ишикура?
— При всички случаи не е фатално, дори да изтървем Рейн — продължи Ямаото. — Момичето е много по-опасно. Ишикура Тацухико я търси и има не по-малко шансове от нас да я открие — дори повече, като си спомним как ни изпревари в апартамента й. А ако намери диска, Ишикура ще знае какво да прави с него, можете да не се съмнявате.
Тацу? Тацу също търси проклетия диск? И онези в къщата на Мидори са били от неговите хора?
— Никакви случайности повече! — заяви Ямаото. — И никакви провали. Когато момичето се появи, незабавно да се премахне!
— Хай — отвърнаха няколко гласа в хор.
— За съжаление, без диска или доказателства, че е унищожен, дори премахването на момичето не може да ни осигури пълна безопасност. Време е да отстраним и Ишикура Тацухико.
— Ама, тоушу — обади се някой, — Ишикура е началник на отдел в Кейсацучо! Няма да е лесно да го премахнем, без да си създадем куп проблеми. Освен това…
— Да, освен това смъртта на Ишикура ще го направи мъченик в определени среди и ще потвърди по най-елегантен начин конспиративните му теории. Но нямаме избор. По-добре потвърждение на теориите му, отколкото дискът да излезе на бял свят. Направете всичко възможно смъртта му да изглежда естествена. Каква ирония — човекът, способен да свърши тази работа по-добре от всеки друг, в момента е срещу нас. Какво пък, вземете пример от него и се постарайте. Свободни сте.
Това беше. Свалих слушалките и погледнах Хари.
— Още ли предава?
— Да, докато не се изтощи батерията. Около три седмици. Аз ще следя какво става.
Кимнах. Без съмнение Хари щеше да чуе неща, които щяха да му отворят очите за някои мои действия. Ямаото и така беше казал достатъчно, ако си схватлив и имаш на какво да се опреш. Онзи намек за „странната основа“ на отношенията ми с Мидори и за човека, „способен да свърши работата по-добре от всеки друг“, когато се налага да бъде инсценирана естествена смърт.
— Мисля, че Мидори не бива да чува този запис — казах. — И без това знае достатъчно. Не искам… да я излагам на още по-голяма опасност.
Хари наведе глава.
— Всичко ми е ясно.
И на мен ми беше ясно, че му е ясно.
— Хубаво е, че мога да ти имам доверие. Благодаря.
Той поклати глава.
— Кочира косо. — Аз също.
Домофонът избръмча. Хари натисна бутона и чухме гласа на Мидори:
— Аз съм.
Когато ме видя, лицето й цъфна в усмивка. Пристъпи бързо към мен и ме прегърна.
— Всеки път, като те видя, изглеждаш по-зле от предишния.
Вярно беше — лицето ми беше мръсно от търкалянето по стълбите и сигурно изглеждах изтощен.
— И се чувствам по-зле — казах, но с усмивка, за да й покажа, че се радвам да я видя.
— Какво стана?
— Ще ти разправя малко по-късно. Хари каза, че възнамеряваш да ни изнесеш концерт.
— Така е — кимна тя и измъкна от картонената кутия, която носеше, електронна клавиатура. — Това ще свърши ли работа?
Хари, към когото беше отправен въпросът, огледа клавиатурата.
— Имам адаптор, сигурно ще стане. Чакай малко.
Той се порови из едно чекмедже на бюрото, пълно с всевъзможни електронни джунджурии, и най-сетне откри каквото му трябваше. Сложи клавиатурата на бюрото, включи я към компютъра и отвори файла със сканираното изображение на нотите.
— Проблемът е, че аз не мога да свиря, а Мидори не може да се оправи с компютъра. Мидори, опитай се да изсвириш това, което е на монитора, и ще видим какво ще направи компютърът с данните.