Той спря и ме сграбчи за ръката.
— Масака, не казвай, че си дал скапания диск на Булфинч!
Това ме накара да застана нащрек.
— Защо питаш?
— Защото Франклин Булфинч вчера е бил убит в Акасака Мицуке, близо до хотел „Акасака Токио“.
— Мамка му! — изругах, забравяйки с кого говоря.
— Комата! — изруга и той на свой ред. — На него го даде, нали?
— Да.
— По дяволите! У него ли е бил, когато са го убили? Хотел „Акасака Токио“ — това беше на стотина метра от мястото на срещата ни.
— Кога е станало? — попитах.
— Рано следобед. Някъде около два приблизително. У него ли е бил?
— Най-вероятно.
Раменете му се превиха и аз знаех, че това не е поза.
— Откъде знаеш за диска, Тацу?
Мина много време, преди да отговори:
— Знам, защото Кавамура трябваше да го даде на мен. Вдигнах вежди.
— Така е — продължи той. — Обработвах Кавамура от доста време. Правех всичко възможно да го накарам да ми даде информацията, която сега е на този диск. В крайна сметка излиза, че хората вярват повече на журналистите, отколкото на полицията. Кавамура реши да даде диска на Булфинч.
— Откъде знаеш?
— Обади ми се сутринта, точно преди да умре.
— Какво каза?
— „Майната му! Ще дам диска на западните медии.“ Аз съм виновен. Прекалено много го притисках. Сигурен съм, че не му е било приятно.
— Откъде знаеш, че е искал да го даде на Булфинч?
— Ти ако беше, на кого щеше да го дадеш? Булфинч е известен със статиите си за корупцията. Но не бях сигурен до тази сутрин, когато научих за убийството му. И пак не бях напълно сигурен — до този момент.
— Значи затова следеше Мидори?
— Разбира се. — Тацу умееше да казва „разбира се“ по начин, който сякаш подчертаваше липсата на интелигентност у човека насреща. — Кавамура умря малко след като ми се обади, което означава, че не е могъл да предаде диска „на западните медии“. Вещите му бяха у дъщерята. Което логично насочва вниманието към нея.
— И затова си разследвал нахлуването в апартамента на баща й?
Той ме погледна неодобрително.
— Моите хора инсценираха това нахлуване. Търсехме диска.
— Значи си имал две възможности да го потърсиш! — бях възхитен от изобретателността му. — Много удобно.
— Да, но така и не го намерихме. И затова насочихме вниманието си към дъщерята.
— Вие и всички останали.
— Знаеш ли, Рейн-сан — рече той, — пратих един от моите хора да я следи в Омотесандо. Само че той е претърпял много неприятен инцидент в тоалетната на един тамошен бар. Вратът му бил счупен.
Господи, значи е бил човек на Тацу!
— Така ли? — казах.
— Същата вечер мои хора чакаха дъщерята в апартамента й. Макар и въоръжени, те били причакани и пребити от един-единствен човек.
— Смущаващо — подметнах, очаквайки да чуя повече.
Той извади цигара, погледна я за миг и я пъхна в устата си.
— Е, всичко свърши. Сега дискът е у ЦРУ.
— Защо мислиш така? А Ямаото?
— Имам причини да мисля, че той още го търси. В тази драма, освен мен има само още един играч. И той трябва да е взел диска от Булфинч.
— Ако говориш за Хилгър, той работи с Ямаото.
Тацу се усмихна с тъжната си усмивка.
— Хилгър не работи с Ямаото, а е негов роб. И като всеки роб търси начин да избяга от господаря си.
— Не те разбирам.
— Ямаото държи Хилгър в ръцете си с изнудване, също като своите марионетки. Но Хилгър играе двойна игра. Той иска диска, за да унищожи Ямаото, да пререже конците на кукловода.
— Значи не е казал на Ямаото, че дискът е у ЦРУ?
Той сви рамене.
— Както вече ти казах, Ямаото продължава да го търси.
— Тацу — попитах тихо, — какво има на този диск?
Той уморено дръпна от цигарата и издуха дима към небето.
— Видеозаписи на извънбрачен секс, аудиозаписи на пазарлъци и подкупи, номера на тайни банкови сметки, данни за незаконни сделки с недвижими имоти и пране на пари.
— Уличаващи Ямаото?
Погледна ме, сякаш се чудеше как е възможно да съм толкова тъп.
— Рейн-сан, ти беше страхотен войник, но не ставаш за ченге. Уличаващи всички други, освен Ямаото.
Замислих се за момент.
— Ямаото използва тази информация за изнудване, така ли?
— Разбира се. Как мислиш, защо никое правителство не може да се задържи по-дълго? Защо имаме единайсет премиери за последните години? Всеки един от тях е бил или лакей на ЛДП, или реформатор, на когото бързо са подрязали крилцата. Това е Ямаото, който управлява в сянка.
— Но той даже не е от ЛДП!
— Защото не иска. Много по-удобно му е да управлява по този начин. Когато някой политик не му угоди, веднага се изважда на бял свят дискредитираща информация, медиите получават нареждане да я раздуят и неудобният политик е окончателно компрометиран. А скандалът нанася удар само върху ЛДП, не и върху партията на Ямаото.