Миямото ме свърза с Вени, който работеше с хората в ЛДП със същите проблеми като неговия. Проблеми, които аз можех да реша. Известно време работех и с двамата, но преди десетина години Миямото се пенсионира и скоро след това умря спокойно в леглото си. Оттогава Бени е най-добрият ми клиент. Правя три-четири акции годишно за него или за някого от ЛДП, представляван от него, и прибирам еквивалента на сто хиляди долара в йени. Знам, че звучи като обир, но и разходите ми са големи: оборудване, множество квартири и истински, но губещ консултантски бизнес, на който дължа присъствието си в данъчните регистри и легитимността си.
Бени. Чудех се дали знае нещо за случката във влака. Споменът за чужденеца, ровещ из джобовете на падналия Кавамура, беше дразнещ като заседнала между зъбите люспа и аз час по час се връщах към него, очаквайки просветление. Какво беше това, случайно съвпадение? Може би онзи тип търсеше документ за самоличност. Не е най-добрият начин да окажеш първа помощ на човек, който посинява от недостиг на кислород, но хората без опит нерядко реагират ирационално в стресова ситуация, а да гледаш как някой умира пред очите ти, определено си е стрес. Или пък е бил свръзка на Кавамура и се е качил на влака, за да му предаде или да получи нещо. Може да са имали уговорка да направят размяната в движение, в претъпкания влак. Кавамура се обажда на свръзката си от Шибуя точно преди да се качи на влака и казва: „Аз съм в третия вагон отзад напред, качвам се.“ И свръзката се качва на гара Йойоги. Да, напълно е възможно.
Малките съвпадения постоянно ме съпътстват в работата ми. Те започват от мига, в който се захванеш да изучаваш човешкото поведение — когато тръгнеш след някой средностатистически човек и го следваш през целия му средностатистически ден, подслушваш разговорите му, изучаваш навиците му. Плавните очертания, които виждаш от разстояние, отблизо започват да се накъсват и да се диплят като нишките на тъкан, гледани под микроскоп.
Някои от обектите ми са замесени в незаконни дела и там нивото на съвпадения е особено високо. Следил съм хора, които се оказват в същото време и под полицейско наблюдение. Това е една от причините методите ми на следене да не отстъпват на техните. Често повтаряща се тема са любовниците, а понякога дори и паралелни семейства. Един обект, когото се готвех да премахна, ме слиса, като се хвърли под влака и ми спести труда. Клиентът беше във възторг и не можеше да се начуди как съм се изхитрил да инсценирам самоубийство на претъпкан с хора перон.
Имах чувството обаче, че Бени знае нещо, и тъкмо това не ми позволяваше да забравя за малкото съвпадение. Ако имах как да разбера дали не е нарушил едно от трите ми неписани правила, дублирайки наблюдаващия Кавамура екип, щях да го намеря и да го накарам да си плати. Но нямаше начин да го установя със сигурност. Трябваше да сложа случая в папката с етикет „висящ“, за да се почувствам малко по-добре.
Парите пристигнаха на другия ден, както беше обещал Бени, и още девет дни изминаха мирно и тихо.
На десетия ден ми се обади Хари. Каза ми, че звъни приятелят ми Коичиро и че във вторник около осем ще бъде с компания в „Галери Ку Шу“ в Шииджуку, та да отида, ако имам време. Отговорих, че звучи страхотно и ще се опитам да се отбия. После изброих пет заведения назад в раздел „Ресторанти“ на токийските „Жълти страници“ и установих, че срещата ни е в „Лас Чикас“. Оставаше само да извадя пет дни от датата и пет часа от времето.
Обичам да си правя срещите в „Лас Чикас“, защото почти всички посетители идват откъм „Аояма-дори“ и е достатъчно да се наблюдават идващите от срещуположната посока, пък и преди да стигнат входа, хората задължително минават през малък вътрешен двор. Ресторантът е заобиколен от криволичещи алеи, плъзнали в десетина различни посоки, без скришни местенца, където някой би се затаил да чака. Аз познавам добре алеите — държа да знам разположението на всяко едно място, където прекарвам повече време. Бях сигурен, че ако някой поиска да се приближи до мен, никак няма да му е лесно.