Единият от мъжете се беше изправил на четири крака и опипваше наоколо, търсейки оръжието си. Отново се надигнах на колене, като внимавах да запазя равновесие. Опитах да се изправя, но и този път се озовах проснат на пода.
Пръстите на мъжа вече бяха в опасна близост до пистолета.
Претърколих се на гръб и с все сила изпънах ръце, прокарвайки ги под седалището си, после с яростни извивки на тялото успях да ги плъзна по задната част на бедрата до коленете. Измъкнах първо единия си крак, после и другия и ръцете ми вече бяха отпред.
Надигнах се на четири крака. Пръстите на мъжа тъкмо сграбчваха дулото на пистолета. С огромно усилие успях да се изправя и стигнах до него в мига, в който той вдигаше оръжието. Изритах го в главата, сякаш беше футболна топка. Той се завъртя около оста си, а аз отново се стоварих на пода от силата на удара.
Когато успях за втори път да се изправя, другият мъж вече беше на крака и макар да примигваше често-често, явно ме виждаше. Ръката му се насочи към гърдите. Добрах се до него в мига, в който измъкваше пистолета, и го сграбчих за гърлото. Светкавично прехвърлих ръце зад тила му и използвах веригата на белезниците, за да наведа главата му, а там го посрещнах с коляно. Блъсках го така, докато омекна в ръцете ми.
Обърнах се към вратата и видях, че другарят му се е изправил на крака. Видях, че държи нож, но нямах време да потърся нещо, което да използвам като щит, защото той се хвърли върху мен.
Ако беше спрял, за да се прицели по-точно, щеше да има по-голям шанс, но той предпочете да рискува равновесието си в полза на бързината. Ударът, който ми нанесе, не беше добре прицелен и това ми позволи да се отдръпна тъкмо навреме. Острието ме подмина на косъм. Светкавично се извъртях и сграбчих китката му с две ръце. Опитах се да го поваля, като го завъртях около себе си, но той бързо се окопити и за част от секундата изпитах ужасното предчувствие, че ще изпусна ръката му с ножа.
Дръпнах ръката му в другата посока и в същия миг го ударих с лакът в носа. Още преди да се е съвзел, го повалих с подсичане и го сграбчих за врата, стиснах здраво и с рязко движение завъртях главата му най-напред в едната, после и в другата посока. Чух как прешлените му изпукаха и ножът издрънча на пода.
Свлякох се на колене. Главата ми беше празна като балон, но точно сега трябваше да я използвам по предназначение. У кого ли от двамата беше ключът за белезниците? Претърсих най-напред първия и открих връзка ключове от кола, но не и онзи, който ми трябваше. С другия ми потръгна веднага. Секунда след като открих ключа, ръцете ми бяха свободни. Огледах се и зърнах на пода една от беретите им. Вече имах и оръжие.
Не губих повече време и се запътих към паркинга. Както и очаквах, имаше само една кола. Качих се и потеглих.
Знаех къде се намирам — недалеч от националната магистрала, само на пет-шест километра от военноморската база. Трябваше да спра Хилгър, преди да е влязъл в базата. От тръгването му бяха минали не повече от пет минути и все още имах шанс да успея.
Всички обстоятелства бяха против мен, но имах и едно неоценимо предимство. Не давах пет пари дали ще живея, или ще умра. Исках само да видя как Хилгър си заминава пръв.
Излязох на националната магистрала със запалени фарове, като надувах клаксона, за да предупредя другите коли да ми освободят пътя. Три пъти улучвах червен светофар, но не спрях, предизвиквайки объркване в движението. Веднъж дори преминах в насрещното платно, като използвах пролуката до светофара, който светеше червено. Натиснах газта и се устремих право срещу насрещните коли, но в последния момент успях да вляза в моето платно, тъкмо когато светна зелено.
Бях на десетина метра от пропуска, когато видях седана да завива по пътя към базата. Към него се приближи морски пехотинец в камуфлажна униформа и вдигна високо ръце. Прозорецът на шофьора се смъкна. Наоколо беше пълно с охрана, а проверката се правеше на няколко метра от вратите, очевидно заради анонимната бомбена заплаха.
Пред мен имаше прекалено много коли. Нямаше да успея.
Натиснах клаксона, но никой не помръдна. Морският пехотинец се огледа да види откъде иде врявата.
Натиснах копчето и стъклото ми започна да се смъква. Морякът още се оглеждаше.
Качих се на тротоара, помитайки кофите за боклук и паркираните велосипеди. Някакъв пешеходец едва успя да отскочи от пътя ми. На няколко метра от отклонението рязко извих волана надясно и подкарах през тревата право към колата на Хилгър. Врязах се с все сила в задната врата зад шофьора и автомобилът се завъртя, а аз бях спасен от колана и въздушната възглавница, която се отвори и затвори точно за част от секундата, както беше в рекламата.