Храната и обстановката също са добри. Както менюто, така и хората са коктейл между Изтока и Запада — индийски ориз джира и белгийски шоколад, красавица с гарвановочерни коси и високи монголски скули и блондинка направо от фиордите, смесица от множество езици и акценти. „Лас Чикас“ по някакъв непостижим начин успява да е едновременно ултрамодерен и изключително уютен.
Пристигнах в ресторанта два часа по-рано и зачаках, като си сръбвах чай с мляко — специалитета, с който заведението с право се слави. Не е хубаво да отиваш последен на срещата. Не е учтиво. Пък и намалява шансовете ти да си тръгнеш.
Малко преди три видях Хари да се задава по улицата. Той ме забеляза чак когато влезе в ресторанта.
— С гръб към стената, както винаги — бяха приветствените му думи.
— Харесва ми гледката — отвърнах невъзмутимо. Малко хора обръщат внимание на тези неща, но аз го бях научил, че трябва да си отваряш очите, когато влизаш някъде. Хората, които сядат с гръб към вратата, са цивилни. Онези, които заемат стратегическите места, могат да притежават или усет, или школовка, затова заслужават повече внимание.
Срещнах Хари преди пет години в Ропонги, където се беше забъркал в каша с няколко пияни американци от морската пехота. Беше в един бар, където си убивах времето преди уговорена по-рано среща. Хари е малко странен тип — понякога дрехите му стоят така, сякаш ги е отмъкнал от първата срещната сергия, и има навика да се блещи в онова, което го е заинтригувало, без да се усеща. Тъкмо това блещене беше привлякло вниманието на „квадратните глави“ и един от тях на висок глас заплашваше да натика „тия лупи“ в японския задник на Хари, ако не си намери нещо друго за гледане. Хари тутакси се подчини, но този явен признак на слабост още повече настърви американците. Когато излязоха след него, за мен беше ясно, че Хари си няма и представа какво ще се случи, затова също го последвах. Не мога да понасям побойниците — наследство от детството ми.
Както и да е, вместо с Хари тъпоглавците трябваше да се разправят с мене и работите се развиха далеч не така, както ги бяха планирали. Хари ми беше благодарен.
Оказа се, че той притежава някои полезни умения. Каза ми, че е роден в Щатите от родители японци и говори еднакво добре и двата езика, а летните ваканции прекарвал при японските баби и дядовци извън Токио. Завършил колеж в Щатите и записал аспирантура по приложна математика и криптография. Там обаче се забъркал в неприятности — проникнал в университетски файлове, за които един от преподавателите му по криптография се хвалел, че са непробиваеми за хакери. Имал си някакви разправии и с ФБР — оттам успели да установят, че е влизал в системата на Националната администрация по спестяванията и кредитите и на някои други финансови учреждения. Влиятелни хора от средите на Агенцията за национална сигурност чули за хакерските му похождения и му уредили работа във Форт Мийд, та да може да изчисти досието си от натрупалите се закононарушения.
Хари останал в Агенцията няколко години, като през това време осигурил достъп на новите си работодатели до държавните и корпоративни системи за сигурност по целия свят и междувременно изучил най-черните от всички черни компютърни магии на АНС. В средата на деветдесетте се върнал в Япония, където започнал работа като консултант по сигурността на информацията в една от най-големите консултантски компании. Оттам, разбира се, му направили пълно проучване, но чистото му досие и магията на свръхсекретната проверка за благонадеждност на АНС дотолкова заслепили новите му работодатели, че пропуснали да забележат най-важното за стеснителния млад мъж с хлапашко излъчване.
Това, че Хари бил закоравял хакер. АНС му омръзнала, защото независимо от техническите предизвикателства, с разрешението и одобрението на правителството можел да върши всичко. В новата му работа било тъкмо обратното — имало правила и етични норми, които трябвало да спазва. Хари никога не правел защита на система, без да си остави вратичка, която да използва, ако случайно му хрумне. Проникнал във файловете на собствената си фирма, за да открие уязвимите места на клиентите й, от които се възползвал без угризения. Хари е изкусен като ювелир и безскрупулен като разбойник.
Още от самото начало започнах да го уча на сравнително почтените страни на работата си. Той е от хората, които трудно намират общ език с околните, и е във възторг от факта, че съм се сприятелил с него, дори може да се каже, че благоговее пред мене. И ми е предан, което е доста полезно.