Разкопчах колана и се опитах да отворя вратата, но тя не поддаде. Промуших крака през отворения прозорец и се измъкнах. Седанът беше само на две крачки от мен. Сграбчих волана през прозореца и светкавично се вмъкнах вътре, като прескочих през шофьора и се прехвърлих на задната седалка. Хилгър седеше отляво и се беше привел напред, очевидно зашеметен от удара. Вторият пътник беше някакъв младеж, вероятно негов помощник, а между тях беше поставено метално куфарче.
Сграбчих главата на Хилгър с лявата си ръка и притиснах дулото на беретата към слепоочието му. Един от охраната беше измъкнал пистолета си и чакаше удобен случай да стреля откъм страната на шофьора. Притиснах още по-силно главата на Хилгър.
— Дръпни се или ще му пръсна скапаната тиква! — изревах към пехотинеца.
Той се поколеба, но не свали оръжието.
— Всички вън от колата! — изкрещях. — Живо!
Стиснах още по-силно врата на Хилгър и хванах ревера си, за да не му дам възможност да се измъкне. Сега бяхме буза до буза и онзи от охраната трябваше да притежава завидна доза самоувереност, за да се реши да стреля.
— Излизайте от колата, бързо! — извиках още веднъж и се обърнах към шофьора. — Ей, ти! Вдигни скапаното стъкло!
Той се подчини. Изкрещях му още веднъж да излезе и да затвори вратата, после повторих същото и на помощника. Хилгър понечи да протестира, но аз го стиснах по-силничко и думите му се превърнаха в хъхрене. Младежът го погледна колебливо и бутна вратата.
— Не може да се отвори — изломоти той безпомощно.
— Прехвърли се отпред! — изкрещях. — Живо!
Той се прехвърли тромаво на предната седалка и взе и куфарчето със себе си.
— Сега и ние, задник! — казах на Хилгър, като леко охлабих прегръдката си. — Но най-напред ми дай диска.
— Добре де, добре, спокойно! В левия ми вътрешен джоб е.
— Извади го. Бавно.
Той посегна предпазливо към вътрешния джоб на сакото си и извади диска.
— Сложи го на коляното ми — наредих. — Сплети пръсти, обърни се към прозореца и сложи ръце на тила.
Никак не ми се искаше да ми изиграе някой номер, докато вземах диска.
Пуснах кутията в джоба на сакото си.
— Сега излизаме. Но бавно. Иначе щети събират мозъка по тапицерията.
Той се обърна към мен и ме изгледа.
— Рейн, не знаеш какво правиш! Свали пистолета, преди охраната да те е направила на решето!
— Ако до три секунди не се размърдаш, ще те уцеля в топките. И не обещавам, че ще спра дотам.
Нещо ме глождеше. Не ми харесваше готовността, с която ми даде диска.
Тогава ми просветна — този не беше истинският. Беше го подменил.
Куфарчето!
— Мърдай! — изревах и той посегна към дръжката. Притиснах дулото към бузата му.
Измъкнахме се от колата и тутакси бяхме заобиколени от шестима морски пехотинци, всичките с насочено оръжие и мрачни лица.
— Не мърдайте или ще му пръсна главата! — предупредих аз и пъхнах пистолета под брадичката му. Помощникът стоеше зад охраната, а куфарчето беше в краката му. — Ей, ти, ела насам! Отвори куфарчето!
Той ме погледна неразбиращо.
— Да, ти! Отвори веднага куфарчето!
Младежът изглеждаше объркан.
— Не мога, заключено е.
— Дай му ключа! — наредих на Хилгър.
— Как не! — изсмя се той.
Бутнах го настрана, та да принудя охраната да смени прицела, и използвах тази част от секундата, за да го ударя с пистолета по слепоочието. Той се свлече, а заедно с него и аз, използвайки го като щит. Потупах джоба на панталона му и чух дрънчене. Бръкнах и извадих връзка ключове.
— Донеси куфарчето тук! — извиках на помощника. — Бързо, ако не искаш да го застрелям!
Той се поколеба, но вдигна куфарчето и го сложи на няколко крачки от нас. Хвърлих му ключовете.
— Отвори го!
— Не го слушай! — изрева Хилгър. — Забранявам ти да го отваряш!
— Отвори го или ще го застрелям! — повторих.
— Заповядвам ти да не отваряш куфарчето! Това е дипломатическа поща! — изкрещя Хилгър.
Помощникът го гледаше като зашеметен.
— Чуй ме какво ти казвам, по дяволите! Той блъфира.
— Млъквай! — отново го смушках с дулото под брадичката. — Защо си мислиш, че ще рискува живота си заради някаква дипломатическа поща? Какво толкова има там? Отваряй!
— Застреляйте го! — изкрещя Хилгър към морските пехотинци. — Стреляйте!
— Отвори куфарчето, ако не искаш да му пръсна мозъка!
Младежът се свлече на колене и с треперещи ръце се зае да отключва куфарчето. Хилгър понечи да протестира, но аз още веднъж го ударих с пистолета по главата и той омекна.
Капакът се вдигна. Вътре беше само дискът на Кавамура, грижливо поставен между два слоя стиропор.